Българското опълчение по време на Освободителната руско-турска война /1877-1878г./

Почти седем десетилетия през XIX в. продължава еволюцията на българското национално-освободително движение. Нито за миг българите от всички краища на родината и прокудените в чужди земи не са чакали свободата им да бъде подарена. В първите десетилетия на XIX в. много българи се включват в сръбското и гръцко въстание. [img right]uploads/old/images/misc/56198161.jpg[/img] По време на Руско-турските през 1806-12 и 1828-29г. са създадени български доброволчески части. Българите се сражават против поробителите си заедно с руската армия, подготвят въстания и изработват проекти за пътищата към политическото освобождение на България.
Израз на порива за достойно участие в Освободителната война 1877-78г. дава "Възванието" на последния Български централен революционен комитет: "Българи - се казва в него, - трябва да станем като един човек, за да посрещнем братски нашите освободители и да съдействаме с всички сили на руската армия".
7000 български доброволци се стичат първоначално в състава на армията в Кишинев, а по-късно в Плоещ, където се създава лагерът на Българското опълчение. В първите редици са участници в революционните комитети, създадени от Левски, заточеници, участници в Априлското въстание и Ботевите четници. Начело на бойното опълчение застанал един от най-талантливите руски генерали - ген. Н. С. Столетов. При тържествената обстановка на 18 май 1877г. на българите било връчено знамето на честта - "Самарското знаме" от пратеника на град Самара П. В. Алабин., който изрекъл думите: "От далеч, през цялата руска земя то е донесено от нас Вам като живо доказателство, че то ви се дава не от някакво кътче на Русия, а от цялата руска земя".
Голямата самоотверженост и чутовен подвиг бележат пътя на българското опълчение от Кишинев до Сан Стефано. Калени в първите битки при Стара Загора и Казанлък, те спират турското настъпление при Шипка и така решават хода на цялата война. Българските опълченци спасяват не само своята войнска чест, но и съдбата на българската армия в този тежък период от войната.
От Бургаския край в редиците на българското опълчение по време на войната са се сражавали 84 опълченци. Техните имена трябва да бъдат изписани на паметна плоча и да намерят достойно място там, където признателното бургаско гражданство отдава почит на освободителите през 1877-78 г.

н.с. Цоня Дражева

[url=resources/balgarskotoopalchenie1.pdf]Българското опълчение по време на Освободителната руско-турска война /1877-1878г./ и списък на опълченците от Бургаския край.[/url]
[url=uploads/old/18771878.pdf]130 години от Руско-турската война 1877-1878г. и освобождението на Бургас.[/url]
[url=uploads/old/6516161.pdf]Възстановка на събитията от освобождението на град Бургас.[/url]
[url=uploads/old/lermontov.pdf]Лермонтови - освободители и съзидатели.[/url]
[url=uploads/old/historyburgas2010bg.pdf]Поглед в исторята на Бургас.[/url]

Тагове: