Нещо истинско по повод 26 март – Ден на Тракия

С какво да започна? С това, че днес е Денят на Тракия, когато неминуемо си спомняме за мъчителните съдби на хиляди наши сънародници, чиято не лека съдба на бежанци все още ни вълнува?! Или с едно дете, чийто талант и вдъхновение ми вдъхнаха надежда, че българският корен е жив и че това, което правим в музея, има смисъл?!

Все пак ще започна с детето. Тя се казва Йоана, на 11 години, ученичка е в ОУ „Елин Пелин“. Заедно със своята учителка, г-жа Румяна Цветкова, посещават изложбата в Етнографския музей „Българските бежанци в нашата памет“. Впечатлено от костюмите на преселниците, момичето решава да ги нарисува. Помагат и илюстрациите от каталога на изложбата, който подарих на семейството и. И тук идва най-хубавото – Йоана е успяла, по прекрасен начин, да пресъздаде всички багри, детайли, цялостната идея, вложена във всеки костюм. Тя е усетила умението и желанието на всяка от жените, създали тези носии, да предадат красотата, която виждат около себе си, да вплетат тази красота в нишките. Но това не е всичко. За да нарисува костюмите правдиво, Йоана се е запознала с характеристиките на всеки от тях и най-вече с историята, която носят, пречупена през един човешки живот. Така придобитото знание е обогатило детето и го е издигнало на по-високо ниво.

Не е ли това всичко към което се стремим като родители и хора изобщо? Не е ли това призванието на всички нас, работещите в музея? Да възпитаваме естетически вкус у децата, умение да разпознават истинските неща в света, разкривайки им мъдростта на миналото, да им помогнем да сътворят достойно настояще. Вярвам, че успяваме да го постигнем, вярвам че музеят е не просто институция, а място, където няма фалш, бутафория, ерзац. Няма дете, което е останало равнодушно след посещението си в музея, затова и отговорността ни към децата е голяма. Но е нужно първо ние да бъдем истински, за да научим и тях. Тогава можем да говорим за приемственост, за памет, за родова история. Йоана ни показва какво означава да съхраниш и предадеш на младите поколения паметта – в случая за съдбата на българските бежанци. Чрез нейната рисунка ние разбираме, че тя е жива и все още вълнува всеки, който има чувствителност да разбере.

Този, е вложеният в изложбата за българските бежанци, смисъл. Това трябва да е смисълът на всяка музейна изложба – да провокира, да вълнува, да променя човека към по-добро. Просто е!
Благодаря ти, Йоана!

Иванка Делева, гл. уредник, отдел „История“

<module="album" id="246" width="810" height="600" cell_height="150" cols="4" image_crop="1" crop_color="0,0,0">

Тагове:Деня на Тракия