Яспис



<module="photo" id="633" maxwidth="250" maxheight="250">
Ясписът е с непостоянен химичен състав. Съдържанието на силициев диоксид варира от 80 -95%. Делът на примеси (минерали и елементи) може да достигне до 20%. Те водят до голямо разнообразие от цветове - червено, зелено, черно, лилаво, бяло и др. Рядко са едноцветни, най-често са пъстри с цветни ивици или петна. Голямо присъствие имат оксидите на желязото и мангана. Червеното, жълтото и кафявото оцветяване се дължи на железните оксиди, а черното на мангана. Зеленият цвят се дължи на примесите на епидот, селадонит, хрорит. Ясписът не е прозрачен и просветлява само в отделни пластинки. Някои от тях са с много красиви изображения наподобяващи дървета, морски пейзажи, лица на хора, цветя – истински произведения на изкуството. Наричат ги пейзажни. По произход ясписите са метаморфогенни и вулканични.
Названието на камъка идва от гръцкия "яспис" - пъстър. Допуска се, че думата произлиза от арабската "яш", персийската "яшм" или староеврейската "яшфех".
Още в палеолита парчета от яспис са били използвани за сечива и оръжия. По-късно първобитните хора са изработвали от него украшения и амулети. Изразът "твърд като скала" описва много добре ясписа. В миналото са го смятали за камък на воините, защото дава лоялност, вътрешна сила и вяра. Зарежда със смелост и сигурност, привлича богатството, здравето и красноречието. Предпазва от беди не само собственика си , но и скъпите за него хора.
Ясписът е канонизиран – отредено му е място сред дванадесете свещени камъка, достойни за одеждите на Първосвещенника. Намира място и сред украшенията на църквата и нейните съдове. През Средновековието се е смятал за признак на разкош. Поднасяли го на царете като сватбен подарък или военен трофей. Алхимиците правели от него съдове за опитите си или за съхранение на магически съставки.
Находища на яспис има в Русия, САЩ, Япония, Индия, Чехия, Германия и др. В България ясписи се намират в Източни Родопи и Средногорието.

Петя Йорданова