Светът в шевиците от утро и безкрайност
Първите писма с интересни истории и спомени от миналото, вече са получени в РИМ - Бургас
Сред първите, които се отзоваха на призива на РИМ- Бургас да съберем заедно интересни истории за близкото и по-далечно минало е Мария Гюзелева от град Елхово.
Тя ни е написала: „Разбрах от интернет за идеята на РИМ – Бургас. И тъй като съм възхитена от музейното дело и експозициите Ви, искам да благодаря!“
Ето какво разказва тя за своите спомени, свързани с отминалото време:
Просто се чудя кое по-напред да опиша... Дали играта на асфалт...дали разглеждането на шевиците на старите сукмани при близки роднини и кръстници...или просто да наблюдавам как баба...лека й пръст...ми прави една кукла само от парцали...и после й поставя очи от копчета...рисува й устичка...и ми обяснява как по нейно време е нямало нищо. Как е преживяла войната...после още и още...и все се е надявала да научи още някое дете на четмо и писмо както са научили нея отново и отново. Наивни вярвания; простички; човешки...съвсем по наш начин като спомен от миналото, което води към бъдещето. Как е тъкала черги...как ги тупа...как докосва с любов покаралото кокиче и снега по него...и как носи черната шамия след смъртта на дядо...Бог да го прости.
Простичко по човешки ми обяснява какво е имало и какво няма...и колко по-лек е бил животът. Как е пяла на нивата нейната Кръстница...как е ходила с нея да й помага на нивата...как е наливала вода от Чешмата на мегдана…как е отглеждала братята и сестра си. Как се е учила да вижда само хубавото и да не забравя да помага на хората...и как се е учудила как хората се променят с времето.
Как е живяла простичко, по човешки...
Така че просто искам да я запомня такава: усмихната, как прави в неделен ден бухти и как ни разказва за миналото...което й е харесвало въпреки всичко...
Но спомените ми избледняват...тук са само сукманите, пафтите, сребърните гривни...но в моите спомени само...
...Така че...просто поклон пред всички, които запазват традициите за следващите поколения!
Мария Гюзелева е споделила с нас и едно свое авторско стихотворение:
СВЕТЪТ В ШЕВИЦИТЕ ОТ УТРО И БЕЗКРАЙНОСТ
Светът се вплита във шевици...
...които баба пак е шила до среднощ.
Във раклите ухае на метличина...
...Това ухание е даже в детския ми кош...
И скрила съм сукмани в скрина...
...и пазя ги със пафти пак така...
...и виждам: в сребърните гривни
потраква тихо любовта...
...И тях съм скрила. Горе на тавана.
А пък в мазето скрила съм пак аз...
...една икона, пазена за мама...
...която се предава от ръка...в ръка...
...и пазя даже нея...от очите лоши...
...Мъниста сини вплела съм във черги пак...
...и някак си покълват в мен въпроси...
...Кой всъщност ще е чаканият знак?!
...И ето...дядова манерка...дядова кама...
...приела съм отново във наследство...
...И крия ги зад стана...И тъка...
...понякога насъне и наяве детство...
...а после и чеиз за дъщеря...
...И ето ме приела във наследство:
Най-дивната красавица Земя!
И тя е просто моя Българска Земя!