Горска теменуга

Горската теменуга (Viola riviniana) е многогодишно тревисто растение, разпространено в гори и храсталаци из цялата страна. Върху едно коренище се развиват няколко облистени стъбла, достигащи височина от 8 до 20 см. Ниско, при основата на растението се формира розетка от 2 до 5 последователно разположени листа. Листата са прости, тъмнозелени, със сърцевидна форма, снабдени с дълги дръжки. Гълъбовосините до виолетови неправилни цветове на горската теменужка се разполагат поединично в пазвите на стъбловидните листа, като броят им в една розетка може да бъде от 1 до 4. Те са без аромат и се появяват в периода от април до юни. След като приключи периода на цъфтеж, на мястото на красивите цветове се формират сухи разпукливи плодове – тристенни кафяви кутийки.

Viola riviniana е светлолюбиво растение, срещащо се в цяла България. Видът предпочита сухи, богати на минерални соли почви в просветлени кестенови, букови и дъбови гори. Горската теменуга е разпространена в Европа, Северна Африка и на запад от Азия в области със средиземноморски , умерен или морски климат.

Viola riviniana принадлежи към обширното и многообразно семейство Теменугови (Violaceae), което е широко разпространено по земното кълбо. В нашата флора семейството е представено единствено от род Viola (Теменуга) с около 31 вида.
Сходни с Viola riviniana (Горска теменуга) са видовете Viola odorata (Миризлива теменуга) и Viola canina (Кучешка теменуга).

Теменугите са растения, хибридизиращи помежду си, в резултат на което се наблюдава голямо разнообразие от форми. У нас е установен висок процент ендемизъм. Пет от видовете в нашата флора са балкански, а два са български ендемити. От общо 31 вида, разпространени в нашата флора, 13 са редки и защитени растения, включени в „Червената книга на България“.

Теменугите са намерили подобаващо място и в поезията, и в народното творчество на българите. Поетите най-често сравняват тези цветя с усмихнато моминско лице, превръщайки ги в символ на любов и вярност. Народното въображение от своя страна е обрисувало нежните цветчета на теменугата като лица с изписани очи и устни,откъдето идва и причудливото име на дивата теменужка – „кокорче“ - използвано и до днес в Южна България. Приятната синьовиолетова багра на теменугата е дала и друго нейно наименование – „виолетка“, също често използвано от хората.

Божана Рибарова