Дива котка

Дивата котка (Felis silvestris) се среща от Великобритания до Кавказ. В Западна Европа ареалът днес е силно ограничен и разпокъсан. Основната област на разпространение на вида е свързана с Централна и Югоизточна Европа – най-вече Карпатите и Балканите, но също и Кавказ и Мала Азия.

По външен вид дивата котка прилича на „тигровите” домашни котки, но е по-масивна. Дължината на тялото й в Източна и Югоизточна Европа - Карпатите и България, е 51-78 см при мъжките и 47-69 см при женските. Окраската на козината варира от сива до жълтокафява, изпъстрена с по-тъмни ивици. Опашката е рунтава, равномерно дебела по дължината си, с тъп връх и ясно очертани черни пръстени.
У нас дивата котка е разпространена из цялата страна, от морското равнище до високите части на планините. Най-висока е плътността в нископланинските и хълмисти горски райони. Предпочита високостъблени стари гори с хралупести дървета и скалисти места. Характерен биотоп са също храсталаците и редуващите се горски и полуоткрити пространства. В много райони обаче, където подобни местообитания липсват – видът населява разнообразни други биотопи. Леговищете си прави най-често в хралупите на паднали дънери, в скални процепи, сред гъсти храсталаци, в стари дупки на язовци. Леговището е постлано с треви, козина или пера от птици. Ловува главно по земята, но се катери добре. Активна е предимно в тъмната част от денонощието, както и рано сутрин и привечер. Има добре развито зрение, слухът е отличен, а обонянието – добро.
Основен дял в храната на дивата котка заемат мишките, полевките и други дребни гризачи до големина на заек, както и птици.
Отрицателно въздействащи фактори относно числеността на популацията на вида са както ловът с примки и инцидентите на пътя (прегазване от коли), така и хибридизацията (кръстосването) на вида със скитащи домашни котки. Днес дори основната заплаха е именно хибридизацията, тъй като тя застрашава генетичната чистота на популацията на дивата котка, както в България, така и в цяла Европа.
У нас дивата котка е защитена от Закона за биологичното разнообразие и от редица конвенции. Включена е в Червената книга на България като застрашен вид.