Бяла водна лилия Nymphaea alba

Другите имена, под които може да я срещнете, са водна роза, водна лилия, бяла камилска стъпка, лотос и русалка.
Бялата водна лилия е многогодишно водно, тревисто растение. Под водата развива месесто коренището, което се разпрострира хоризонтално по тинестото дъно. От него всяка пролет израстват листата. Стъбло няма. Листните петури достигат до 30 см в диаметър, с дълги дръжки, плуващи на повърхността на водата, а понякога, и стърчащи над нея. Формата им е закръглена или късояйцевидна, дълбоко врязана в основата. На цвят са тъмно зелени, отдолу са червеникави. Младите листа са завити по дължината на средната жилка и са изправени. Отначало са с червеникав оттенък, а впоследствие стават зелени. Цветовете са едри, до 12 см в диаметър. Венчелистчетата са 20 - 25, бели, целокрайни. Външните са по-дълги от чашелистчетата, а вътрешните постепенно преминават в многобройни тичинки. Цветовете се развиват на дълги дръжки, които излизат направо от коренището и също се носят по повърхността на водата. Разцъфтяват от юни до октомври. В слънчеви дни цветът е отворен през целия ден и излъчва слаб аромат, през нощта се затварят. Плодът е гъбестомесест, многогнезден и узрявава под водата. Семената са 2 - 3 мм, с елипсовидна форма.
Бялата водна лилия се среща в блата, езера и бавнотечащи води. В България е намерена по Черноморско крайбрежие - р. Ропотамо, блатото Аркутино, устието на Камчия, Шабленско езеро, в Североизточна България - ез. Сребърна, рибарници при с. Нова Черна, в Дунавска равнина, Тракийска низина -разливите на р. Марица.
От много места е изчезнала заради пресушаването на блатата, непостоянният дебит на реките и замърсяването на водите. В миналото се е срещала в Тунджанска хълмиста равнина край Ямбол, в Знеполски район в Драгоманско блато, в Западните Родопи в бившето Баташко блато. Поради тази причина е включена в Червената книга на България в категорията „застрашен“.

Автор: доц. д-р Светла Далакчиева