Бял имел

Белият имел (Viscum album) е малко вечнозелено храстче с почти сферична коронка. Прикрепва се най-често върху клоните на иглолистните дървета и по тополите, по-рядко върху дъбове и някои овощни дървета. Прикрепването на белия имел се осъществява с помощта на кореноподобни образувания, наречени хаустории, които проникват под кората на стъблото на дървото гостоприемник и дават разклонения в дървесината му. Стъблото на белия имел е голо, силно разклонено, високо до 50 см. Във възлите на клонките му, които са членести, са разположени листата, цветовете и плодовете. Листата са срещуположни, целокрайни, елипсовидни до продълговати, кожести, тъмнозелени, с успоредно жилкуване.

Растението цъфти през март – април. Цветовете са дребни, жълтозелени, събрани на групички в пазвите на листата. Плодовете са топчести, отначало зелени, а в последствие стават бели, почти прозрачни с черни семена, обвити в лепкава маса. Узрелите плодове са част от менюто на някои видове птици (имелов дрозд например). След като се нахранят, птиците почистват човките си по клоните на дърветата и така разнасят семената на тези растителни паразити по дърветата. Лепкавите плодове на имела често полепват и по краката на хранещите се с тях птици, което също улеснява разпространението на вида от дърво на дърво.

Белият имел (Viscum album) е особен вид паразитно растение – има зелени листа, с които извършва фотосинтеза, но в същото време се нуждае от растение гостоприемник, за да поема от него вода и минерални соли. Такива растения се наричат полупаразити. Видът паразитира върху широколистни и иглолистни дървета главно в Източна България, в другите райони на страната е по-рядък. Среща се както върху единични дървета, така и в гори.
Белият имел е разпространен в Европа, Северна Америка и Азия. В някои държави се използва за коледна украса.

Растението е лечебно, но отровно!

Отровно е цялото растение. Основните токсични вещества са форатоксин и вискотоксини А2, А3 и В1, които са антагонисти на ацетилхолина. Физиологичният им ефект е подобен на кардиотоксините на змийската отрова. В химичния състав на растението се включват още амини, флавоноиди, дъбилни вещества, смоли, восъци и др.

Божана Рибарова