Метеоритите са съставени от минерали, повечето от които изграждат и земните скали, но съдържат и такива, които не са установени на Земята.
Според минералния състав се делят на три основни вида:
• каменни метеорити: изградени основно от силикатни минерали;
• каменно-железни метеорити: съдържат почти равни количества метални и силикатни минерали;
• железни метеорити: изградени почти изцяло от метал.
Всяка група метеорити може да бъде поделена на повече класове в зависимост от съдържащите се минерали, характерна структура и химичен състав.
КАМЕННИ МЕТЕОРИТИ
По-голямата част от метеоритните находки са каменни, състоящи се предимно от силикатни минерали. Има два основни вида каменнии метеорити: хондрити (някои от най-старите материали в Слънчевата система) и ахондтрити (включително метеорити от астероиди, Марс и Луната). Както хондритите, така и ахондритите имат подгрупи, въз основа на своите състав и структура на минерали.
Типичният каменен метеорит: Отвън е черен или кафяв. Отвътре представлява камък, съдържащ сребристи метални частици и/или ръждиви петна. От всички страни е обвит с тънка стъкловидна кора около 1 mm, по-тъмна в сравнение с вътрешността.
Хондрити
Хондритите са едни от най-примитивните и непроменени скали от Слънчевата система на възраст повече от 4,5 милиарда години. Те са материалът, от който се е образувала Слънчевата система и са слабо променени в сравнение със скалите от по-големи планети, които са били подложени на геоложка активност.

Хондрит с лъскава кора

Хондрит – напречен срез
Хондритите са най-често срещаните метеорити, около 86% от всички открити на Земята. Кръстени са на своеобразните топчета, разсеяни в цялата маса на метеорита, наричани хондри или хондрули (Chondrule). Хондрула (на гръцки: Χόνδρος – зърно) е малък, сферичен или овален обект с големина от микроскопично до грахово зърно. Тези частици (хондрули), съставени предимно от силикатни минерали са бързо застинали капки, образувани в резултат на нагряване и кристализация в открития космос.

Най-често се срещат хондри с размер на просено зърно

Разрез на лъчиста хондрула, под микроскоп

Разрез на хондрула с решетковидна структура, под микроскоп
Ходрулите са изградени от основно от минералите оливин и пироксен, състав идентичен с този на основната циментираща маса на метеорита. Досега хондри не са били откри в земните скали, затова се приемат за образувания, характерни за метеоритите и представляват един от признаците на каменните метеорити.
Разграничени са отделни типове хондрити, според минералния състав и източника, от който е дошъл метеоритът.
Въглеродните хондрити са редки и изключително интересни, защото съдържат органични съединения, аминокиселини, междузвезден материал. Те се състоят от около 2% въглерод от теглото си.
Визуално приличат на дървени въглища и за съжаление са склонни да се разпаднат бързо, когато са изложени на климатичните условия върху земната повърхност.
Ахондрити
Ахондритите са магмени скали и напомнят базалти, образувани от процесите във вътрешността на Земята. Повечето ахондрити са древни скали и се приема, че представляват материал от кората на астероиди, част от които може да произхождат от астероида Веста (метеорити HED).
Малка част от ахондритите включва скали, подобни на тези, донесени от Луната по програмите Аполо и Луна. Другата група са свързани с произход от Марс.

Парче от метеорит Евкрит, NWA 15923. Открит е през 2022 г. в пустинята Сахара от номади, продавачи на повечето северноафрикански метеоритни находки. Най-големият камък на тази находка е бил 12 килограма. Евкрит са ахондритни каменни метеорити от базалтова скала от кората на Веста, изхвърлени по време на сблъсък с друг астероид. Евкритите се състоят предимно от бедни на калций пироксен и богати на калций плагиоклаз (минерал анортит).
КАМЕННО-ЖЕЛЕЗНИ МЕТЕОРИТИ
Каменно-железните метеорити са се образували от вътрешната кора на астероидите и се състоят от почти равни количества желязо-никелови метали и силикатни минерали. Те са едни от най-красивите метеорити. Има два различни вида каменно-железни метеорити: паласиди и мезозидерити.
Паласиди
Паласитите съдържат големи, красиви маслинено-зелени кристали на магнезиево-железен силикат – оливин, включен изцяло в метал. Предполага се, че са се образували в разтопени астероиди подобно на железните метеорити, където железен метал потъва към центъра на космическото тяло, за да образува желязно ядро. Смята се, че палазидите са образци от границата между метално ядро и силикатната мантия около него.

Полирана плочка от Серичо, Кения

Срез от метеорита Бренъм Паласит, Канзас

Рядък срез от метеорита Гуджба

Полирана плочка, метеорит NWA 16799
Паласидът Фуканг с тегло над един тон е спечелил името "Кралицата на паласидите" като най-красивия метеорит, намиран някога. Той е открит в провинция Синцзян в Китай през 2000 г. и разполага с абсолютно масивни кристали с качество на скъпоценни камъни. Тези оливинови включвания варират в цвят от богат кехлибар до ярко зелено. Яснотата и качеството на кристалите са особено забележителни и когато са тънко нарязани и осветени, те произвеждат ефирен, витражен ефект, който разкрива вътрешната красота на метеорита.

Плочка паласитът Фуканг, нарязан, за да се видят скъпоценните оливинови кристали
Мезозидерити
Мезосидеритите са именувани на гръцките думи Mesos за „среден“ или „половин“, и sideros за „желязо“, което означава „половината желязо“. Те са каменно-железни метеорити, съдържащи приблизително равни части от никел-желязна сплав и силикатни минерали.
Мезосидеритите са брекчи – скали съставени от ръбести фрагменти от минерали или скали, циментирани заедно с по-фин материал.
Образуват се при сблъсък на отломките на два астероида при което разтопен метал се смесва с твърди фрагменти от силикатни скали.

ЖЕЛЕЗНИ МЕТЕОРИТИ
Тези метеорити са съставени от желязо и никел и представляват едва 5% от всички метеорити, намерени на Земята. Типичният железен метеорит е черен или ръждив на вид, а отвътре се вижда плътен сребрист метал (FeNi). Разпознаваеми са поради уникална повърхност с едри, плитки, овални вдлъбнатини, наречени регмаглипти. Притежават висока плътност и са силно привличани от магнит.

Метеоритът Агудал е паднал преди около 40 000 години и вероятно е отговорен за създаването на две езера в Атласките планини на Мароко. Първите документирани парчета са събрани през 2000 г., след което ловците на метеорити претърсват района на езерата с металотърсачи и откриват още много метеорити – на повърхността или заровени на дълбочина от няколко сантиметра.

Кампо дел Сиело е група железни метеорити, открити в Аржентина, документирани за първи път през 1576 г. от испански изследователи. Паднали са на Земята преди около 4000-5000 години, като се разпръснали на площ около 60 квадратни километра.
Когато се нарежат железни метеорити и повърхността се обработи с киселини се виждат кръстосващи се ленти, известни като структура на Видманщед. Лентите се формират по време на много бавно охлаждане в ядрото на астероида и различния състав на никел в минералите тенит и камасит. Именно тези красиви структури, както и уникалните вдлъбнатини, правят железни метеорити толкова търсени от колекционерите.


Плочки от железния метеорит Толука от Мексико с красиви ивици на Видманщед. Толука е един от най-старите известни метеорити на Земята. Той е паднал преди 60 000 години в Южно Мексико, близо до днешния град Толука. Вероятно е бил използван от местните народи за занаятчийски инструменти и оръжия.
ТЕКТИТИ
Тектитите (от гръцки tektos, разтопен) сами по себе си не са метеорити, а естествени стъклени обекти с размери до няколко сантиметра, резултат от ударите на астероид или комета със земната повърхност.
Сблъсъкът със Земята е причина за образуване на този очарователен материал - рядък зеленикав тектит. Той е създаден, в резултат на ударът, изхвърлил в атмосферата разтопен материал, който след охлаждане пада обратно на Земята над широка площ в днешна Чехия. Падналите на повърхността на земята стъкловидни капки са наречени молдавит и заради своите естетически и скъпоценни качества се използва в бижутерията. Уникалният му произход е направил молдавит популярен артикул за колекционери и ентусиасти, както и обект на научен интерес поради необичайния си процес на формиране. Вероятна причина за тва е сблъсък със Земята на астероид или комета преди около 14,8 милиона години, обазувайки кратера Нерлингер Рийс в днешна Германия.
В света са известни няколко находища на тектити: Австралия, Филипините, остров Тасмания, остров Ява, Бряг на слоновата кост, Чехия — единственото тектитно находище в Европа.

Либийското пустинно стъкло е вид тектит, образуван от топлината и налягането на удара на метеорит с пясъците на пустинята Сахара. Основният компонент на това стъкло е минерала лешателиерит. Това пустинно стъкло също може да бъде с различни нюанси на зелено и кафяво в зависимост от включенията при образуването на стъклото. След обстоен анализ учените откриха, че стъклото на либийската пустиня се е образувало по време на метеорен дъжд в пустинята Сахара преди близо 29 милиона години.

* В материала са използвани снимки от www.meteorites.bg и www.fossilera.com