Риболовен инвентар

Риболовен инвентар



Риболовен инвентар за крайбрежен риболов

из бележките на Б. Н. Станев, директор на бившето рибарско училище от основаването му през 1921 г. до закриването му през 1933 г., за морския риболов по нашето Черноморско крайбрежие до 9 септември 1944 г.

Морето от дълбока древност предоставя своите дарове на хората живеещи около него. Според Б. Н. Станев в далечното и сравнително близко минало, ние, българите, сме се държали далеч от морето и не сме съумявали да използваме неговите богатства. В своите бележки той отбелязва, че в началото на 20 век крайбрежния риболов се е извършвал от местни погърчени българи. Развивал се е при крайно първобитни условия: неграмотни или полуграмотни рибари; едри капиталисти и безправни и бедни работници – рибари; без никакви научни данни за морето и за живота на рибите; неуредени законоположения за отношенията между капиталистите и работниците – рибари. Всички тези проблеми с течение на годините се оправят. Едно остава непроменено до ден днешен – риболовния инвентар използван за крайбрежен улов.

<module="photo" id="1661" maxwidth="490" maxheight="400">

Таляни. Местата за поставяне на таляните са били и са държавни, които са се отдавали под наем. Собственика на таляна сам не е работил, а е имал група от работници – рибари, начело с капитан. Колкото капитана и работниците са били по-опитни, толкова вероятността за добър резултат е била по-голяма. Капитаните на таляни са стопанисвали и използвали готови скроени мрежи за точно определено място с дадена посока и място на торбата на таляна. Тия капитани според Б. Н. Станев не са могли на ново място да определят посоката на таляна, мястото и размерите на торбите на същия, в зависимост от дълбочината на водите и морските течения. По онова време по нашето крайбрежие е имало няколко капитани, които са умеели да извършат гореспоменатото, разбира се срещу отделно заплащане. Всички тези капитани – практици за извършвали разкрояването и оразмеряването на таляна при „закрити врати“. Същите преди смъртта си са продавали това си изкуство на избрани от самите тях хора. Към 1919 г. в Бургаския окръжен финансов район са работили четиридесет и шест /46/ таляна.

Грибове. Това е сравнително скъп инвентар, но по-достъпен от таляните. С грибове се работи на различни удобни места, без да са прикрепени, като таляните. Понеже контрола на улова и продажбата на рибата е много трудна, то обикновено собственикът на гриба работи и при самия риболов. На местата, които са удобни за работа и са богати на риба, по неписани наредби и правила, грибовете се редуват. Разкрояването и сглобяването на мрежите е по-леко, но и тук е имало отделни капитани, които срещу заплащане са разкроявали и сглобявали уредите.

Сетки, парагади, сертмета. Това е дребен инвентар и сравнително по-достъпен за отделните рибари. С този инвентар работят обикновено по двама души с една лодка, в близост до брега и уловената риба рядко минава през рибната борса, защото е в малки количества и не е обект на рибна търговия.

Аламани и гър-гър-и.
Към 1919 г. се появяват „Аламаните“ според бележките на Б. Н. Станев, а по-късно и „гър-гъра“. Спадат към скъпия инвентар и отношенията между собствениците и рибарите са същите като при работа на таляна.

Автор: Пламена Кирова – гл. уредник отдел „Етнография“


Риболовен инвентар за крайбрежен риболов из бележките на Б. Н. Станев - ръкопис >>