Тодоровден

Първата събота след Сирни Заговезни в народния календар се чества Тодоровден, празник, посветен на здравето на конете, поради което е известен още с името Конски Великден.

Свети Тодор е известен като покровител на конете.Всички обичаи на този ден се изпълняват за здравето на конете, но и на хората. Рано сутрин преди изгрев слънце жените приготвят обредни хлябове, често с формата на подкова или конче, украсени с орехови ядки или чесън. От тези обредни хлябове слагат по малко и в храната на конете. За тяхно здраве наред с обредните хлябове се раздава и варена царевица.

Основният обичай на празника е надбягването с коне, наричано още кушии. То се прави, защото съществува вярването, че Св.Тодор яхвал коня си, обличал девет кожуха и на този ден отивал при Бога, за да измоли от него лятото. Отивайки при Бога, той слизал от коня, забождал копието си в земята и от нея започвало да излиза пара – идвало лятото.

В надбягването, което е чест и гордост за всеки стопанин, участват мъже и ергени. Конете са добре сресани и окичени със синци. Малки и големи се събират да наблюдават надбягванията. Победителят в състезанието получава награда, конят най-често – юзда, а неговият стопанин – риза или пешкир. След надбягванията ездачът победител заедно със своя кон обикаля всички домове и честити празника. Във всеки дом мома или млада жена запоява коня с ненапита вода или вино.

На този ден се извършват обичайни гостувания у именниците.

Красимира Дубарова – отдел „Етнография“ РИМ Бургас