Андреевден или Мечкинден

На 30 ноември всички християни почитат паметта на св. Андрей Първозвани. Неслучайно той е един от най-тачените светци в християнската църква. Според Евангелието св. ап. Андрей и брат му, св. Петър, били бедни рибари, които се изхранвали от риболов в Галилейското езеро. Смята се, че св. Андрей е бил ученик на св. Йоан Кръстител. Когато св. Йоан кръстил Иисус Христос във водите на р. Йордан и казал на всички: „Ето Агнецът Божий!”, св. Андрей пръв последвал Спасителя. Именно затова свещеното писание го нарича „Първозвани”.

Св. Андрей е особено важен като апостол и мисионер на християнството на Балканите. Според църковното предание той е обиколил всички Черноморски земи, покръствайки населението по днешното българско, румънско, украинско, руско и грузинско крайбрежие. Именно затова св. ап. Андрей се счита апостол на православните славяни, защото той ръкоположил първи епископ в Цариград – апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазване православните българи, сърби, руси и др.

В българската народна митология има интересни легенди за св. Андрей. Народното предание разказва за отшелник на име Андрей, който живеел сам в планината. Имал една малка нива и сам се грижел за поминъка си. Но един ден мечка изяла единствения му вол. Разсърдил се Андрей, разлютил се и впрегнал мечката в ралото. Затова, според българската митология, мечката си има господ и той е св. Андрей.

Празникът му в народния календар е свързан с няколко поверия. Едно от тях е, че от този момент насетне денят нараства колкото едно просено зърно. И поради това неизменна част от обредната трапеза на Андреевден е житото или варивата, които набъбват. Само по себе си вареното жито е вид жертвоприношение към предците и отзвук от старо разбиране за растежа и плодородието. И затова, когато се вари житото, булките наричат : ”Както сварените зърна наедряват, така да наедреят и посевите”. Хвърлят се няколко зърна в комина, за да пораснат високи класовете. На този ден празнуват и невестите, с което очакват благоволението на съдбата да нарастват и да раждат повече деца – здрави и хубави.

В 21 век все още има хора, които тачат и почитат тези празници. Благодарим на приятелите от НЧ „Просвета” с. Люляково (на снимката), които бяха наши домакини и ни показаха старите традици за Андреевден.

Пламена Кирова, гл. уредник отдел „Етнография”

В цялата Странджанска област Андреевден се свързва с вярването, че от този ден нататък „денят взема по едно зърно от нощта” и постепенно нараства. В навечерието на празника или сутринта рано преди изгрев слънце над огъня се поставя да ври съд с пшеница , жито и царевица. Тронките пускат във водата всички видове зърна. Според месните вярвания посевите трябва да наедряват толкова, колкото зърната във варивото. След това то се прикадява и се раздава на поне три къщи. В някои селища варените зърна се поставят зад хамбара, за да не ядат мишки посевите през лятото /с. Резово/, или се дават на кокошките, за да снасят повече яйца /с.Голямо Буково/. Има случаи, когато наедряването се смята за магически начин да се увеличи броят на агнетата и имотът изобщо. (Красимира Дубарова - уредник отдел „Етнография”)