Пролетен горицвет

Пролетният горицвет е многогодишно тревисто растение от семейство Лютикови Ranunculaceae. Има много народни имена: гороцвет, гурльов дядо, жълт божур, жълта свиларка, жълта котка, жълтоцвет, кучи божур, овче око, кукувиче око, отровниче, зайчи мак, слети коси, опадикос.

Родината на пролетния горицвет са умерените климатични пояси на Европа и Азия. В България се среща по слънчеви и сухи, каменисти ливади и пасища или на полусянка в горите до 1000м надморска височина.

Горицветът има късо, дебело, черно-кафяво коренище. Всяка година от пъпките, разположени по корените, израстват по няколко стъбла, които образуват туфа. В основата са обвити от кафяви, ципести люспи. Стъблото на растението е изправено, по време на цъфтежа е високо от 5 до 20 см, но след прецъфтяването нараства до 40 см. То е покрито с власинки и има плитки надлъжни бразди. Към върха на стъблото те се разклоняват. Листата му са без прилистници, последователно разположени. Те са без дръжка, заострени, пересто нарязани. Цветовете са единични, едри, 4-5 см в диаметър, ярко жълти. Разположени са по върховете на стъблата и разклоненията. Венчелистчетата са от 10 до 24 на брой, лъскави, продълговато елиптични, дълги 2-2,5 см и на ширина 0,5-1,2 см. Чашелистчетата са от 5 до 8 на брой, зеленикави, яйцевидни или елиптични, на върха притъпени, достигащи на дължина до 2 см, а на ширина до 1,2 см. Тичинките са много, спирало разположени, голи и ярко жълти. Плодът на пролетния горицвет е сборен, съставен от 30-40 овални орехчета. Цъфти през пролетта, април-май месец.
Пролетният горицвет е ценно лечебно растение.

Наземната част съдържа над 15 сърдечно действуващи гликозиди: цимарин, адонитоксин, флавоновия гликозид адонивернит, адонидозид и адонивернозид, сапонини, фитостерин, адонит, смола, холин и др. На тях се дължат стимулиращите сърцето и диуретични действия на пролетния горицвет. Тъй като цялото растение е силно отровно, трябва да се употребява само с лекарско предписание.

д-р Светла Далакчиева