Бяла бреза

Бялата бреза (Betula pendula) е широколистно листопадно дърво. Короната е с удължено яйцевидна форма, повече или по-малко с неправилни очертания, рехава и съставена от тънки, нежни и накрая увиснали разклонения. Листата са свързани с дълги листни дръжки към клоните на дървото. Формата на листната петура е ромбовидна до почти триъгълна. Ръбът на листата е двойно назъбен.

Най-често стъблото на този вид дърво е право, сравнително тънко, до 25-30 м високо. Покрито е със снежнобяла кора, която периодично се отделя на тънки люспи. Характерният за кората бял цвят се дължи на съдържанието на веществото бетулин в нейния състав. Това е единственото бяло багрило, съществуващо в природата сред растенията. Бялата бреза цъфти рано през пролетта (март – април), като цветовете са събрани във висящи реси. Цъфтежът на бялата бреза продължава около месец и половина. Семената узряват през юли – август.

Брезата е един от най-издръжливите на ниски температури европейски видове дървета. Има високи изисквания към осветлението и се нарежда на едно от първите места по светлолюбие. Като вид, изискващ по-влажен климат, брезата не може да понася добре продължителното повишаване на температурата и дълго засушаване през лятото.
Нейната дървесината се използва предимно за производство на шперплат. От кората на бялата бреза се получава катран, който има лечебни свойства.

Видът е най-широко разпространен в Северна и Средна Европа, както и в Северна Азия. В България се среща в по-високите планини. У нас бялата бреза има значение изключително като вид за залесяване на паркови и парково-градски пространства, поради привлекателната й външност и нейния сравнително бърз растеж. Оптималната възраст на бялата бреза е около 150 години.

Автор: Божана Рибарова