Дългомуцунесто водно конче

Вече няколко десетилетия честа гледка по сергиите лятно време е едно причудливо създание, предлагано като медальонче за спомен на велурена връвка. Сглобено сякаш от части на различни животни, то е почти нереално с главата си на кон, очи, движещи се самостоятелно като при хамелеона, бронирано тяло като на броненосеца, коремна торбичка с цепка като при кенгуруто и хватателната опашка на маймуна. Други описания звучат още по-приказно – с тяло на дракон и глава на кон с вирната муцунка. Не е трудно да се отгатне, че става дума за морското конче, но малцина обаче знаят какво животно всъщност е то? Риба ли е или нещо друго?

Макар че имат толкова странна външност, морските кончета наистина са риби. Представители са на семейството на морските игли. Предпочитат водите на по-топлите морета и океани. Живеят в крайбрежната зона, там където дъното е с богата растителност. Досега са описани около 30 вида с размери, вариращи от 2 до 35 см.
В Черно море се среща само един вид – обикновеното или дългомуцунесто водно конче (Hippocampus ramulosus). Тялото му е покрито с костни плочици във вид на пръстени. Муцуната е удължена, завършва с уста без зъби. Окраската е тъмнокафява, понякога с жълтеникав или зеленикав оттенък. Коремчето е по-светло. На дължина достига до 12 см и тегло до 5-10 грама. Гръбната му перка е най-добре развита. С нейна помощ морските кончета плуват, но само вертикално изправени. Всъщност „плуват” е силно казано. Те не са добри плувци и се придвижват бавно и главно носени от водните течения – за да преминат разстояние от 30 см са им необходими около 1–2 минути. Преместват се от една растителна клонка на друга, като с помощта на залавящата се опашка елегантно обвиват стъблото. Ако не се хванат добре, морските теченията често ги отнасят далеч от местата, които обитават и където трудно биха оцелели. Тъй като са слабо подвижни, им се налага да бъдат майстори на маскировката. При опасност могат да променят цвета си, за да се слеят с обкръжаващата ги среда. Имат много добро зрение - кръглите им и силно подвижни очи се въртят независимо едно от друго, което им позволява да забелязват евентуалната плячка или опасност в различни посоки.

Един факт от биологията на морските кончета наистина е малко известен – те са сред малкото животни в света, при които мъжкият „ражда“ бебетата. Размножават се от май до септември, като мъжките и женските изпълняват красив и сложен брачен танц с дълбоки поклони и бавно въртене в кръг. Накрая застават едно срещу друго, прегръщат се с опашките си и женската снася до 200 яйца в коремната торбичка на мъжкия. След това чрез един мускул отворът на торбичката се затваря, яйцата се оплождат и започва развитието им. Торбичката е богато кръвоснабдена и множеството капиляри носят кислорода, необходим за развитието на малките. За 4-5 седмици яйцата завършват пълното си развитие. Тогава мускулът освобождава отвора. След поредица от полюшвания напред-назад, бащата изтласква навън своите малки. Новородените морски кончета са копия на възрастните, но на големина са едва 15 – 16 мм. Движенията им изглеждат тромави, тъй като главата и гръбната им перка са много по-развити от останалата част на тялото. Веднага щом напуснат бащината торбичка, малките заживяват самостоятелно.

д-р Светла Далакчиева - гл. уредник на Природонаучен музей Бургас