Керино ухо

Още в най-ранна пролет, а при топли зими, дори и през декември, по падналата на земята, мъртва дървесина се развива една интересна гъба. Плодните й тела първоначално са кълбести. Постепенно те се разтварят и стават паничковидни или чашковидни, наподобяващи ушна мида. От тях са произлезнали и народните имена на гъбата – керино ухо, бабино ушенце, попова паничка. За пръв път е описана през далечната 1774г. от италианския натуралист Джовани Скополи. Родът Sarcoscypha обединява няколко вида, които трудно се отличават един от друг, най-вече микроскопски.

Плодните тела на кериното ухо са малки, до 5 см в диаметър. В долната си част се стесняват в къса дръжка. Горната им повърхност е гладка, яркочервена, избледняваща до оранжева, когато е суха. Това е спороносния слой на гъбата. Долната повърхност е кремава и гъсто покрита с власинки. Това е един от малкото видове гъби, които издават звук, когато спорите им се разпръскват.

Въпреки че е ядлива гъба, кериното ухо няма стопанско значение, тъй като рядко се среща в големи количества. В България е широко разпространена, но само в широколистните гори. Кериното ухо е представител на торбестите гъби. Те са най-голямата група гъби и включват както микроскопични представители като дрождите, така и видове с разнообразни форми и размери. Най-известните представители на торбестите гъби са трюфелите – скъпите деликатесни гъби.

д-р Светла Далакчиева