Лястовича опашка

Това е една от най-едрите български дневни пеперуди. Името си дължи на дългите израстъци на задните й крила. Наричат я още е бял полумесец, малък полумесец, бяла паунова опашка. Размахът на крилата й може да достигне до 8 см. От горе крилата й са бели и с множество черни ивици. Върху задната двойка крила има сини очни петна с оранжево-червен кант. От долната страна крилата изглеждат както отгоре, но са по-бледи и по-слабо контрастни. Главата гърдите, коремчето и антените са изцяло черни.

Лястовичата опашка се среща Северна Африка, в цяла Европа без най-северните й части, а в Азия достига до Китай. В България се среща почти навсякъде от морското равнище до около 1600 м.н.в. Обитава покрайнини на гори, открити пространства, пустеещи земи, градини и др. Най-често може да се види край населените места тъй като хранителните дървета са овощни растения - ябълка, круша, слива, глог, бадем, череша, кайсия, праскова и др.

У нас този вид пеперуда има 3 поколения на година, от началото на март до октомври. Яйцата са бели, сферични и гладки. Женската ги снася поединично или на групи върху листата на хранителното растение. В ранна възраст гъсеницата е изцяло черна. След като нарастне е масивна, зелена до сиво-кафява. Има светли, надлъжни линии и една на гърба. След последното линее в предната половина на тялото се появяват черни петънца. При безпокойство гъсеницата издува оранжеви кожести „рогца”, разположени зад главата. Какавидира прикрепена вертикално към хранителното растение или по растителността наоколо. Последното поколение презимува като какавида.

В миналото се е смятала за вредител по селскостопанските култури. Днес вече се знае, че гъсениците й живеят основно по овощни дървета и не нанасят вреда. Освен това в голяма част от европейския си ареал популациите й намаляват.

Светла Далакчиева