Свещен скарабей

Свещеният скарабей (Scarabaeus sacer) е едно от най-интересните насекоми в България. Той е най-едрият наш представител на подсемейство Торни бръмбари (Scarabaeinae). Достига дължина до 35 - 38 мм. Подсемейството носи названието си от факта, че неговите представители правят и пренасят торни топки (изградени от тор, хумус и друга разлагаща се органична материя). Черният полуматов бръмбар, най-често може да се срещне търкалящ почти идеална по форма топка тор. Тези сферични торни образувания, скарабеят оформя с помощта на закривените пищяли на задните си крака. Широкото му сплеснато тяло има и своеобразни приспособления за копаене – 6-зъбчест ръб в предната част на главата и предни крака с назъбени пищяли.

Освен в Южна Европа скарабеят се среща още в Северна Африка и Средна Азия. В България е разпространен в някои по-топли места — включително по Южното Черноморие, има го и в Кресненския пролом. У нас видът зимува заровен в почвата и изпълзява от нея обикновено през април. Той е активен през деня, най-вече при топло и слънчево време. Като възрастно насекомо и като ларва скарабеят се храни с тор на бозайници. Храната си бръмбарът открива с помощта на острото си обоняние. Той отдалеч долавя миризмата на пресния говежди, конски, овчи или камилски тор. С помощта на предната част на главата си и първата двойка крака, скарабеите отделят от откритите пресни екскременти малки частици, от които оформят топки. Когато настъпи времето да снасят яйца, женските скарабеи изготвят самостоятелно топки от тор. Те ги търкалят на известно разстояние, след което ги заравят в почвата и снасят яйцата си в тях. С това се изчерпва инстинктивната им грижа за поколението. Излюпената ларва се храни с тор от вътрешната част на топката, без да поврежда стените на своето убежище. Храната на ларвата стига до края на нейното развитие, след което тя се превръща в какавида. В резултат от извършващите се в пашкула на какавидата преобразуванията, след около месец от нея излиза възрастното насекомо – млад скарабей.

Свещеният скарабей (Scarabaeus sacer) е един от символите на Древния Египет. Поради това носи и названието египетски свещен торник. Древните египтяни наблюдавайки как скарабеят търкаля топчета тор из прахта по земята, направили асоциация с движението на слънчевия диск по небето. Оттук и отъждествяването на бръмбара с изгряващото слънце. Старото египетско име на скарабея е "хепер“, т.е. "Този, който търкаля”. По странно съвпадение, думата „хепер“ е много близка до думата „хепри“, която означава „превръщам се, преобразявам се“. Във възприятията на египтяните, бог Хепри е въплъщение на това свещено свойство – постоянно да приема различни форми. С времето скарабеят се превръща за древните египтяни в символ на бог Хепри, т.е. на обновлението и трансформацията, както и на невидимата творческа мощ, която движи Слънцето Ре по небето. Египтяните смятали скарабеите за генератор на силна положителна енергия. Те приемали, че дори само техният символистичен образ, който се среща доста често като мотив в древноегипетското изкуство, лекува и пази. Този свещен бръмбар е смятан за символ на здравето и закрилата от висшите сили, символизирал е животът, а заедно с Анх (египетски символ за вечен живот) и Окото на Хор (символизиращо „всезнанието на божеството“), той е изобразявал безсмъртието. Свещеният скарабей става жив образ на вярата на египтяните във вечния живот на душата след смъртта.

Божана Рибарова