Римски дланокоренник

Растението е описано за първи път от Франческо Антонио Себастиани в неговия опус Romanorum plantarum fasciculus primus (1813) като Orchis romana. През 1962 г. унгарският ботаник Кароли Рессо Соо фон Бере го определя като Dactylorhiza romana.

Родът Dactylorhiza е труден за работа и определяне. За Европа различни автори включват към рода от 70 до 236 вида, подвида и вариации. Между 2005 и 2010 г. бяха описани нови 16 вида.

Римският дланокоренник е една от първите цъфтящи орхидеи в България. Представлява ниско растение с височина 15-35 см. От приосновна розетка израстват 3-9 бледозелени, ненапетнени листа. Развива цилиндричното до конусовидно съцветие със средни по големина цветове с прицветник. Прицветниците са зелени, малко по-дълги от цветовете. Централното чашелистче образува шлем с венчелистчетата. Страничните чашелистчета са изправени нагоре и насочени напред. Устната е триделна, едноцветна без петна, в по-наситен цвят спрямо околоцветните листчета. Шпората е дълга, цилиндрична, извита нагоре в дъга. В нея се натрупва нектар, който привлича насекомите, които я опрашват, предимно земни пчели от род Bombus. Римският дланокоренник цъфти с бели, жълти и червени цветове и всички цветни фази могат да присъстват в една и съща популация. Всякакви вариации между тези цветове също се срещат често.

Римският дланокоренник е топлолюбиво растение и предпочита слънчеви до умерено сенчести местообитания, сухи до леко влажни храсталаци и редки гори. Разпространен е в Централното и Източното Средиземноморие, на изток до Сирия. У нас е разпространена във височина до 500 м.н.в., в по-топлите низинни и предимно източни части на страната, като образува различни по гъстота, разпръснати популации. Цъфти април – юни, а в средиземноморската част на ареала си може да бъде открита и през март.

Автор: доц.д-р Светла Далакчиева