Прокопи Пчелар

На 8 юли църквата почита светия великомъченик Прокопий - александрийски военачалник, който през 303г. – по времето на най-жестоките гонения на християните при император Диоклециан, бил затворен и измъчван, но не се отказал от християнската си вяра и го посекли с меч.
Името му означава „преуспяващ”. Народът вярва, че той покровителства пчеларите, и го нарича Прокопи Пчелар.
На този ден не се работи. Който наруши забраната, няма да успее в нищо, т.е. няма да „прокопса”, според народната етимология.
В Странджа разказват, че в „началото никой не се сещал за Прокоп”. Обиден от това, той се разгневил и запалил една нива. От тогава всички го тачат. На деня му не работят, за да няма порои, градушки, пожари и гръмотевици.

Рано сутринта жените месят и пекат по два обредни хляба – „боговица” и „светец”. Още преди изгрев слънце пчеларите отиват при пчелите, пред кошерите прикадяват хлябовете, намазват ги с мед. Кошерите се „подрязват” – от всеки се отчупва по малко парче от медената пита. Този първи мед е вълшебен лек за всяка болест, пази от уроки, затова всяка стопанка на скришно място има от него през цялата година.
След литургията в чест на светеца раздават хляба за здраве, плодородие, да се роят пчелите и да е вкусен медът.
Прави се богата трапеза, на нея задължително има мед. В странджанските села за първи път се яде диня.

Казват, че когато сънуваш пчели, събиращи мед, ще бъдеш щастлив и богат . Вероятно става дума за богатство в най-широк смисъл, най-вече – духовен...А народната метеорология е категорична, че, ако пчелите стоят в кошера или летят близо до него, дори навън да е топло и слънчево, скоро ще завали, ако излязат сутрин по-рано от обикновено - денят ще е слънчев.

Росица Топалова, уредник в отдел „Етнография”