Странджанска зеленика

Странджанската зеленика (Rhododendron ponticum) е вечнозелен храст със силно разклонено стъбло, достигащ височина до 3 м. Видът е в едно семейство с пирена, калуната, странджанската боровинка и кумарката (известна още като ягодово дърво). Цветовете на странджанската зеленика са едри, лилаворозови, събрани по върховете на клонките в чадърести съцветия. Заради красивите си големи цветове, е приета за символ на Странджа планина. Цъфти продължително от средата на април до средата на май, в зависимост от температурите през пролетта. Листата са лъскавозелени, едри, продълговатоланцетни. Цялото растение е богато на алкалоиди и е силно отровно.

Странджанската зеленика е терциерен реликт. През терциера се е срещала на север чак до Скандинавския полуостров – в днешна Швеция. Днес се е запазила единствено в Странджа и Кавказката област. Странджанската зеленика, както повечето терциерни реликти, е силно уязвима. У нас местата, на които тя се среща, са изключително малко - по стръмните склонове и дълбоките долове като подлес в сенчестите буковите и дъбовите гори на Странджа.

Странджанската зеленика е вписана е в Червената книга на България и е защитена от Закона за биологичното разнообразие, както и от редица международни конвенции и споразумения.