Сърнела

Сърнелата (Macrolepiota procera) е една от най-красивите и най-вкусни гъби в България. Наричат я още чадъреста гъба, конска гъба, вретенка, самодивска гъба, змийска гъба, а в Странджа планина хората и казват кукумарка.
Гъбите са отделени в собствено царство, отделно от растенията и животните. Това е така, защото те са уникални със своята структура и роля в природата. Те са еукариотни организми, неподвижно прикрепени и не съдържат хлорофил. Гъбите са сухоземни форми, макар че развитието им изисква влага. Само най-примитивните от тях живеят във вода. Най-голяма група представляват почвените гъби, но има и паразити върху животни и растения, или развиващи се върху органични отпадъци или продукти. В същност няма материя, върху която гъбите да не могат да се развият при наличие на подходящи условия. Тялото им е изградено от нишки (хифи). Съвкупността от хифи се определя като мицел. При по-нисшите организми мицелът е едноклетъчен. При по-висшите гъби мицелът е многоклетъчен (синьо-зелена плесен) и клетките са двуядрени.
Гъбите, заедно с бактериите, имат голямо значение за биосферата. Те разграждат органичните съединения чрез гниенето и минерализацията и ги довеждат до прости неорганични вещества. Така се затваря хранителната верига и неорганичните вещества могат да се усвоят от зелените растения за изграждане отново на органични съединения. Гъбите, особено почвените, спомагат за повишаване на почвеното плодородие. Микоризните гъби подпомагат храненето на дървесните и някои тревисти растения.
Сърнелата е почвена гъба. На височина израства до около 40 см. Пънчето е украсено с уникално съчетание от люспички, наподобяващо змийска кожа. При развитите гъби на пънчето има бяло и меко пръстенче, остатък от покривалото на гъбата, което се разкъсва докато тя расте. Отначало формата на сърнелата е яйцевидна. Гуглата не се разперва, докато стъблото не е израснало. Напълно развитата гугла е плоска и може да достигне до 30 см в диаметър. На цвят е кремава или бледокафява с концентрично разположени кръгове от кафяви люспи на бял. В центъра на гуглата е разположена пъпка (гърбица). Покрита е с същата кафява материя, от която са направени тъмните люспите около нея. Пластинките отдолу са бели, понякога с розови шарки и гъсто разположени. Не са сраснали с пънчето и са деликатни — лесно се пречупват.
Сърнелата е широко разпространена в България. Среща се от ранна пролет до късна есен по откритите планински пасища, горски поляни, в шубраци и храсталаци.
При събиране новоизникналите сърнели може да се сбъркат с някоя от отровните мухоморки. Трябва да сме внимателни и да се изчака гъбата да порасне за пълна сигурност.

Д-р Светла Далакчиева