Олеандрова вечерница

Топло е, лято е. Във въздуха се носи аромат на цъфнали олеандри, повече познати като зукуми. В сумрака на настъпваща вечер се появява трепкащият силует на нощна пеперуда. Това е олеандровата вечерница. Тя обитава места с топъл климат в Европа, Африка и Азия. Въпреки, че е една от най-широко разпространените пеперуди от сем. Вечерници (Sphingidae), за България тя е много рядка.

Вероятно причината се крие във факта, че гъсениците й се хранят с листата на олеандъра, а при нас това растение се отглежда предимно изкуствено, в саксии. Точно така тази пеперуда попадна в нашия музей. Донесоха ни няколко саксии с прекрасни зукуми. Около две седмици след това, за наша голяма изненада и радост, сред листата намерихме, не 1 и 2, а цели 4 гъсеници. Големи до 8.5 см, те са ярко зелени, с характерните за този вид сини петна, като очи и ярко жълт шип в края на тялото. От страни имат бяла ивица с разпръснати дребни бели и сини петънца. С голям апетит унищожават листата на зукума и бързо нарастват. Самото растение е отровно и гъсениците също натрупват токсини в тялото си. Това е тяхната защита от хищници. Преди да какавидират, гъсениците променят цвета си в жълто-кафяво и се скриват сред опадалите листа в корените на растението. Самата какавида е голяма до 7.5 см, кафява с черни точки отстрани.

Възрастните олеандрови вечерници летят от май до септември, понякога до октомври. Денят прекарват спотаени сред растенията, където окраската им ги прикрива. Крилата им отгоре са маслиненозелени, гърдите тъмнозелени, а коремът - сивозелен със светли препаски. Крилата имат красиви напречни или надлъжни розови, лилави или сивобели петна. На големина достигат до 11.5 см.

А какво стана с нашите гъсеници, попаднали случайно в музея? Ами те какавидираха и след около две седмици от какавидите се излюпиха прекрасни олеандрови вечерници, които пуснахме на свобода сред природата.