Природонаучната експозиция

Бургаските музеи като архитектурни и исторически забележителности
Сграда на Природонаучната експозиция

Една от най-емблематичните и открояващи се бургаски сгради е къщата на инж. Куцодимитрос, построена през 1896 г. по негов проект съвместно с Рикардо Тоскани. Освен архитектурна, тя има и определена историческа значимост във връзка с развитието на училищното образование, а по-късно и на музейното дело в Бургас. Дълги години в нея се помещават различни училища - прогимназия, гимназия, педагогическа гимназия и др. Гражданството пази спомена за Класното девическо училище, открито през 1906-07 г., и настанено в „Къщата на Куцодимитрос”. От 1912 г. учениците провеждат част от занятията си и в сградата на Фотиновото училище (Девическа гимназия, дн. Археологически музей). През 1919 г. Министерството на народното просвещение решава Класното девическо училище да се трансформира в две нови училища. Едното ще стане известно като Държавно педагогическо училище с директор Деян Белопитов и ще продължи да се помещава в сградата на Куцодимитрос. Второто училище възниква след обединение с Фотиновото училище и така се поставя началото на Девическата гимназия с първи директор Панайот Воденичаров. Двете училища съществуват от 1921 г., до закриването им през 50-те г. на 20-ти век.

Д. Белопитов и П. Воденичаров се изявяват като блестящи организатори на модерното образование в Бургас, а също и като музейни деятели в Бургаското археологическо дружество „Дебелт”. Във Фотиновото здание (дн. Археологически музей) са представени първите музейни експозиции, а през 1953 г. в сградата се помества Окръжният исторически музей на Бургас. Но и къщата на Куцодимитрос на свой ред също е предоставена за музейните нужди. През 1984 г. в нея е тържествено открита Природонаучната експозиция, която ползва сградата и до днес.

В архитектурно отношение Къщата на Куцодимитрос е включена в ансамбъла от сгради по ул. „Ген. Лермонтов” и ул. „К. Фотинов”. Застроената й площ възлиза на 155 кв. м под формата на квадрат. Конструкцията е масивна с по 50 см външни носещи тухлени зидове, със сутеренен и още два жилищни етажа, а покривът е четирискатен, покрит с марсилски керемиди. Архитектурният проект е в духа на модерния по това време в Европа неокласицизъм. Това се открива във формите, детайлите и елементите, решени симетрично, като в една ос със главния вход се простира бароково двураменно стълбище. Функционалният и комуникационен център е стълбищния салон, в който се преминава през входното антре. Някога то е било отделено с остъклен джамлък от салона. Във всеки етаж има по пет стаи, свързани със салона или с антрето (днес обединени в обща зала). Балконът към улицата е разположен централно над външното бароково двустранно стълбище. Първоначалният интериор е богато оформен. По стените и таваните декорацията е в стил „рококо”. Сградата е стойностна като архитектурен паметник с „неокласическия” си облик. Исторически свързана с просветата и културата на Бургас, тя намира достойно място между ярките забележителности на града.

Владимир Анигностов - уредник в отдел История на РИМ-Бургас