Ням лебед

Немият лебед (Cygnus olor) е най-едрият представител на разред Гъскоподобни. Той е най-тежката съвременна летяща птица. Немият лебед не е "ням" наистина, но издава само съскащи звуци, от където е дошло и наименованието му. Продължителността на живота им е забележителна - има сведения за екземпляри, надхвърлили 50-годишна възраст.
Дължина на тялото на немия лебед е 145-160 см, а размахът на крилата 208-238 см. Тежи между 7 и 15 кг. Между двата пола има незначителни разлики. Мъжкият е по-едър и има подутина в основата на клюна. Оперението му е снежнобяло. Клюнът е оранжевочервен през гнездовия период, червеникав през останалата част от годината с черен връх. Краката са черни. Младите птици са светло сиви с кафеникав оттенък, бялата окраска придобиват на третата година. Немият лебед, особено мъжките птици, има много характерен силует със S-овидно извитата шия и приповдигнати крила.
По време на миграция и зимуване се среща в цялата страна. Предпочита по-големи сладководни или бракични водоеми с обширни тръстикови масиви и открита водна площ. По черноморското крайбрежие числеността на зимуващите птици може да достигне няколкостотин екземпляра.
Размножителният период започва в средата на март. Брачното поведение е сложен ритуал от синхронно кимане с глава, потапяне на клюна във водата, преплитане на шиите, изправяне на партньорите един срещу друг и пр. Гнездото се строи и от двете птици върху малко плуващо островче или полегнала стара тръстика. Снася 5-8 яйца. Малките се появяват след около 35 дни. Малките се излюпват достатъчно развити, за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. Хранят се с части на водни растения, семена и попадащите с тях дребни безгръбначни животни.
Немият лебед живее в полудиво състояние като паркова птица, и дори дивите популации често се заселват да живеят в близост до хората. Защитен вид. Включен в Червена книга на България.

гл. ас. д-р Светла Далакчиева