Морски бор

Морският бор (Pinus pinaster) е иглолистно дърво със среден размер, достигащо 20 – 35 м височина. В млада възраст образува конусовидна светлозелена корона, която при по-старите дървета се разширява силно. Стъблото е покрито с дебела сиво-червеникавокафява кора, която се напуква дълбоко. Игличките му са тесни, но с голяма дължина – до 25 см, често усукани, лъскавозелени и се запазват на клонките обикновено 3 години. Морският бор се отличава с най-дългите и най-здравите иглички сред всички европейски видове борове. Шишарките са широкояйцевидни, дълги 10-15 см и широки 5-8 см. Преди да узреят шишарките са оцветени в зелено, а при узряването си придобиват гланциран червено-кафяв цвят.

Още в млада възраст морският бор има много бърз растеж. Към 4-5 годишна възраст у нас той достига на височина до 2 м и повече.

Естествено разпространен е в Средиземноморската област (от Португалия и Алжир до Гърция). Масово се отглежда по крайбрежието на Югозападна Франция. В планините на Корсика се изкачва до 1000 м н.в., а в Испания – до 1300 м н.в.

Морският бор се числи към топлолюбивите и привързани към морския климат борове, откъдето е произлязло и името му. Развива се добре при сравнително умерена и по-висока температура. Температури под -18о С са вече гибелни за него. При студени зими той страда от измръзване и в естествения си ариал. Морският бор изисква висока и постоянна влажност на въздуха. При тези условия най-добре се развива по крайбрежните песъчливи почви по дюните, където подпочвената влага спомага за правилното му развитие. Освен върху пясъци този вид расте добре и върху силикатни почви. Не понася варовика в почвата.

Видът е популярно декоративно дърво, често засаждано в паркове и градини в райони с топъл умерен климат. У нас морският бор като парково дърво може да се използва за единични и групови засаждания най-вече по Черноморското крайбрежие.

Автор: Божана Рибарова