Яворолистният чинар (Platanus orientalis var. acerifolia) е известен още с названието хибриден чинар (Platanus hybrida). Видът се появява като случайна или преднамерена кръстоска между западния чинар (Platanus occidentalis) и източния чинар (Platanus orientalis) за първи път в Англия.
Яворолистният чинар е високо листопадно дърво, достигащо до 40 м височина. Короната е много широка, сводеста, неправилна. Стволът обикновено е прав, много дебел, може да се проследи само до първото разклонение, след което се разделя на няколко много масивни клона. Кората на ствола на чинара се бели лесно на плоски парчета с различна големина и неправилна форма, което придава на дърветата пъстър, люспест вид. Ако кората е много стара, тя не се бели, а се напуква.
<module="photo" id="2053" maxwidth="810" maxheight="800" watermark="/uploads/old/watermark.png">
Листата на яворолистния чинар са последователно разположени, почти толкова широки, колкото и дълги, длановидни, разделени на 5 дяла, които са нарязани по-плитко от тези на източния чинар. Дяловете са едро назъбени по ръбовете. Наесен на дълги дръжки могат да се видят плодовете – кълбовидни образувания (топчета). Те са съставени от дребни семена, снабдени с дълги власинки за разпространение чрез вятъра.
С течение на времето яворолистният чинар придобива голяма популярност като декоративно дърво в парковете и по улиците в нашата страна и чужбина. В природата този вид не се среща. Той се култивира в Европа и Северна Америка. Превъзхожда по студоустойчивост и бързина на растежа си изходните два вида – източен и западен чинари.
Яворолистният чинар спада към семейство Чинарови (Platanaceae). Семейството включва около 10 вида големи дървета, достигащи до 30-50 м височина. Единствено видът Platanus kerrii е вечнозелен, останалите представители на семейството сменят листата си.
- Божана Рибарова