Пролетно жълтурче

Пролетното жълтурче (Ranunculus ficaria) е многогодишно тревисто растение, което принадлежи към род Ranunculus от семейство Лютикови. По-рано видът е бил отнесен към друг род и е носил названието Ficaria verna.

Рано на пролет, още през месец март се появяват златистожълтите цветове, дали името на растението. Цветовете наподобяват единични звездички с множество тичинки. Те се отварят с изгрева на слънцето, а привечер или при облачно и дъждовно време през деня, отново се затварят. Всяка пролет за сметка на натрупаните под формата на скорбяла и други резервни вещества, от добавните корени на пролетното жълтурче израстват новите стъбла на растението. Листата на пролетното жълтурче са месести, тъмнозелени и силно лъскави отгоре. По форма те са бъбрековидни или триъгълно сърцевидни (наподобяват малки копитца).

Въпреки примамливата му зеленина пред пролетното жълтурче няма да видите да се спре нито едно тревопасно животно. Всички го отминават с безразличие, защото и стъблата, и листата му, особено през време на цъфтежа, са силно отровни. Не са отровни единствено грудковидно изменените му корени (понякога подобни "грудчици" се развиват и в пазвите на стъбловите му листа). Те са богати не само на скорбяла, но и на витамин С и могат да се използват за храна от хората.

Пролетното жълтурче не може да се причисли и към медоносните растения, макар че цветовете му са богати и на нектар, и на цветен прашец, защото цъфти много рано (март-май), когато все още малко пчели хвърчат.

Пролетното жълтурче е извънредно широко разпространено във всички краища на страната — от низините докъм 1600 м надм.в. в планините. Среща се по оголените места из широколистните гори и храсталаци, из върбалаците и елшаците в долините на реките, по влажните ливади и поляни.
Видът е разпространен в Европа, Югозападна Азия, Кавказ и Сибир.

Божана Рибарова