Оловен печат на император Андроник II Палеолог

Вторият императорски печат в колекцията на РИМ-Бургас е на византийския император Андроник II Палеолог (1282-1328). Печатът е публикуван на два пъти, като в първата публикация е посочено, че произхожда от Бургаска област, а във втората публикация, че е с неизвестно намиране. Всъщност в описите на Бургаския музей печатът е описан като намерен при каптажа на Бургаските минерални бани през 1906 г. – античния град Акве Калиде, средновековната Терма.

Печатът е доста изтрит и в напреднала степен на корозия. На лицевата му страна има изображение на Христос прав насреща стъпил върху супедион (подножник), носи хитон и химатион, с дясната ръка благославя, а с лявата държи Евангелието. На обратната страна на печата е изобразен император Андроник II Палеолог с корона, дивитисион и лорос, с дясната си ръка се опира на жезъл с дълга дръжка (лабарум), а с лявата държи акакия (малка платнена торбичка с пръст). От двете страни на изображението се разчита вертикален надпис на гръцки: Андроник Палеолог, деспот.

От България са известни още два печата на Андроник II Палеолог с известно местонамиране. Единият е от средновековната крепост Цепина в Западните Родопи, а другият е от с. Черешица, област Кърджали. Нумизматът В. Пенчев допуска, че печатът на Андроник II Палеолог от Бургаско (всъщност от Бургаските минерални бани) би могъл да има връзка с военните действия между Византия и Второто българско царство през 1304 г., когато двете държави се борели за контрол над югоизточните български земи.

</iframe> От писмените извори и от археологическите проучвания се знае, че средновековният град Терма и минералните бани са били опустошени и опожарени през 1206 г. от кръстоносците, които са предвождани от императора на Латинската империя – Анри Фландърски.

Предполага се, че баните са продължили да функционират в ограничен вид през XIII в., но няма данни да са използвани през XIV в. Печатът на Андроник II Палеолог от Акве Калиде допълва известните археологически и нумизматични материали в тази насока и по-конкретно за използване в края на XIII – началото на XIV в.

<i>Автор: Йото Йотов