Коледуване - ролева игра

Автор: Божидара Димитрова Койчева
старши учител, начален етап

Възможен декор и инвентар: Битова стая - кръгла софра; трикраки столчета; пейки, покрити с черги. На земята също има черги. В единия ъгъл на стаята „гори“ камина. Поставени са купички с пуканки, сушени плодове, орехи, бъклица за вино. Приготвени са Коледна пита - Боговица, голям коледен кравай и малки кравайчета. В другия ъгъл на стаята до вратата има „гора“.
Участници: майка, баща (стопаните), техните деца - две момчета и две момичета; коледари и останалите деца. Всички са облечени в народни носии.
Ход: Стаята е тъмна, звучи тиха, нежна народна музика. На фона на музиката следва приветствие на водещия.

Водещ 1: Скъпи майки, бащи и гости, на празника ни светъл днес - добре сте ни дошли! Нека заедно с вас да празнуваме! Нека заедно за вас да коледуваме! Пременени с народни костюми, в късна доба тръгнали по заскрежени друми, с песни и танци, чемшир порти отварят, с благословии чудесни цяла нощ млада Бога прославят!
Водещ 2: Чакат ги с трепет стопаните вкъщи, или пък вън - край високи дувари, бие лудо и сърцето моминско, вълнува се - да му дойдат на гости добри коледари!

Звучи пак народна музика за фон - “Добри гости, коледари!“ Коледарите влизат един по един и застават в единия ъгъл на стаята, до елхите. Щом всички се съберат, един от тях казва:
Коледар: Дружина, събрахме се водач (станеник) да изберем. Кажете кой да бъде?
Коледар: Който от нас е най-силен!
Коледар: Който от нас е най-работен!
Коледар: Който от нас е най-добър!
Коледар: Аз предлагам водач да ни бъде ……….(назовава се име на дете), защото е не само силен, работен и добър, но и хубаво пее и всички благословии знае! (Назовава се името на детето) предлагам водач да ни бъде!

Всички коледари: Съгласни сме! Да бъде!
Водачът на дружината: Благодаря ви, дружина! При работните стопани ще ви водя и обещавам – няма да ви посрамя!

Песен: „Да отидат настанени“
Коледарите излизат един по един навън, звучи пак народна музика, стаята се осветява, стопаните се събуждат.
Стопанката: Ставай, мъжо! Ставай, че се успахме и точно днес - на Коледа! Колко работа ме чака само! Ставай де! Дърва трябва да донесеш за пещта, че коледната пита в нея да изпека!

Мъжът става, стопанката прибира завивките, започва да мете, после отива до децата си и ги буди.
Стопанката: Ставайте, на мама милите! Ставайте да се приготвим, че довечера коледари ще ни дойдат! (Децата стават)
Стопанката (към момчетата): Тичайте в избата да донесете пуканки, ошаф, мед, чушки и каквото друго намерите – цяла година събирахме храна. Нека да наредим богата Коледна трапеза, че да се отсрамим и пред коледарите.
Стопанката (към мъжа си): Мъжо, да не забравиш да отрежеш и от сланинката, пък и суджук нека има! Сирене от качето да извадиш! Да ти напомня ли греяно винце да приготвиш!
Стопанинът (към момчетата): Хайде, момчета! Да тръгваме! Първо дърва за пещта да донесем!
Тримата излизат.

Стопанката: И да знаеш, дъще, тестото по-бързо втасва, ако се замеси с мълчана и цветна вода!
Дъщерята: Как така мълчана и цетна?
Стопанката: Ами, когато я носиш от чешмата до вкъщи, не трябва да говориш с никого по пътя си, дори някой да те заприказва - трябва да мълчиш. А цветна – като я донесеш вкъщи да я прекараш през китка здравец!
Дъщерята: Затова ли Радка - комшийката, вчера ме срещна и нищо не ми продума?! Аз я заговорих, а тя държи си стомната и мълчи. Помислих, че нещо ми е сърдита, а тя мълчана вода е носила. Мамо, каква е тази топка върху питата?
Стопанката: Това, дъще моя, е слънцето. То означава светлина, топлина, плодородие. Без слънце нищо не никне, не зрее. Хората без слънце не могат да живеят. „Дето има слънце – там болестите бягат“ – така ми казваше моята баба, така ти казвам и аз.
Това кръгче е небето - от него ще дойде дъжд и сняг, които ще напоят земята и тя ще роди плод. Ще сложим и кошарата с агънцата, и грозде нека да има! Ха сега, нареди ги върху питата, че да стане хубава, изписана.

Момичето „реди“ орнаментите и нарича: Нека и дъждец, нека и снежец да завали, че земята наша с водица да напои. Мамо, да слагам ли вече питата в пещта?!
Стопанката: Нека първо да втаса, пък после ще я изпечем!
Стопанката (към малкото момиче): Ти знаеш ли, Пенке, как се наричат трите пити дето се пекат на Коледа?
Малкото момиче: Знам, мамо! Знам! Наричат се „Боговица“, „Благовестник“, „Харман“.
Стопанката: Браво, дъще! Малка си ми още, но много знаеш! Аз сега ще изляза навън и с тестените си ръце ще пипна и благословя плодните дръвчета вън на двора, та да дадат много плод догодина!
Излиза „навън“, докосва „дърво“ и нарича.
Стопанката: Както е плод в ръцете ми - тъй дръвчетата плодове да раждат! (Отива встрани от дървото и нарича). Както е многобройно житото – тъй пълни с мед да са питите! (Стопанката влиза вътре.) Слагай, дъще, питата в пещта, че вече е втасала!
Малкото момиче към майка си: Мамо, аз зная стихче за Коледа, нека го кажа.
Божич
Боговица на полица, ври на огън кървавица.
Ще се роди Боже чедо, ой Коледо, мой Коледо.
Ще разчупим Боговица по коматче на дечица.
Днес се ражда боже чедо, ой Коледо, мой Коледо!
Стопанката: Браво! На мама умното чедо!
Голямото момиче: Мамо, татко и братята ни се връщат!
Малкото момиче: Тате, Ванко, Петре! Къде бяхте? (Затичва се към тях.) Какво носите?
Братята: Ох, толкова е студено вън! Един дебел сняг е затрупал пътя!
Стопанинът: Не се оплаквайте, а се радвайте! Народът ни е казал дебел сняг - голям комат! Житните семенца сега спят на топло под снега. Напролет земята ще се затопли и те ще поникнат. После през лятото ще ги ожънем, ще смелим зрялото жито, та от брашното вкусни питки и краваи да меси майка ви! (Към майката и момите): А вие какво правихте, докато нас ни нямаше?
Стопанката: Ами шетахме, мъжо. Боговица изписахме с Ганка – пече се вече в пещта. Овошките благослових за берекет, къщата подредихме, наредихме, че ще дойдат гости-коледари.
Стопанинът: Браво на вас! Спорна ви е била работата. Сега ще донеса вино и мезе за коледарите, а вие, момчета, елате в избата да ми помогнете!
(Отиват и се връщат с бъклицата, суджук, сирене, гювечета, пуканки, ошаф и ги нареждат на софрата.)

Стопанката (вади питата от пещта): И Боговицата е вече готова. Чувате ли песен? Коледарите идват!
Песен: „Стани, Нине, господине“


Чуват се гласове и коледарска песен, коледарите влизат в стаята, до вратата и си доизпяват песента.

Водачът на дружината: Ой, ви момци коледарци,
Не сме рано ранили.
Не сме късно къснили-
Тъкмо навреме тръгнали.
В ранни нощи-полунощи!
Тъмни сме друми тъпкали.
Дълбоки доли минали.
Дорде на порти стигнаме,
На тоз добър стопанин!
Коледар: А той весел ще подскочи,
Чемшир порти ще отвори,
Ще ни черпава, гощава,
С лична дара дарява.



Стопанинът: Добре сте ни дошли, скъпи гости, скъпи гости - коледари! Цяла къща от година вази чака, за да чуе благослов и ваши песни, надпявани от години – род да крепят, дом да славят!
Заповядайте, влезте! (подава бъклицата). Пийнете си греяно винце, че да се стоплите. Наздраве!
Коледар: Добър вечер, домакини! Ний ви носим блага вест, светъл празник е настанал: Бог роди се днес! Честита Коледа!
Стопанинът: Честита и на вас! Ха седнете, починете!
Коледар: Къде пътя пътувахме, къде Богу богуваме.
Тъмни нощи прехвърлихме, кални друми претъпкахме.
Та дойдохме срединощи, в срединощи, полунощи.
Та се спряхме в равни двори да донесем,
Да донесем благи вести - Бог се родил, Коладе ле,
Снощи вечер по вечерна. Днеска пеем в тази къща,
Да сте здрави таз година, таз година до амина!

Водачът на коледарската дружина мята кърпата на рамото на стопанина и нарича.
Водачът на дружината: Колкото са нишките на таз кърпа кенарена - толкоз здраве на таз къща!
Колкото здравец в гората – толкоз здраве на таз къща!
Кажете дружина: Да бъде! (тропа с гегата)
Всички коледари: Да бъде! (тропат с гегите)
Коледар: Ставайте, ставайте дружина!
Ставайте, не се слагайте! Много сме пътували, друм друмували.
Тежки кали претъпкали, дрен-криваци поломили.
Че сме дошли в тоз дом на домакина.
Кажете дружина: Да бъде!
Всички коледари: Да бъде!
Коледар: Дай Боже, на тоз добър стопанин,
В тая къща родовита, през двора му да минат,
Три реки бързотечни:
Първата река – с жито загария,
Втората река – с мляко каймаклия,
Третата река - с вино барутлия!
Кажете дружина: Да бъде!
Всички коледари: Да бъде!
Стопанката: Коледари, гости мили, имаме си и малка и голяма мома. Попейте им за здраве!
Песен: „Яно ле, Янчице ле“
Коледар: Изгряла е ясна звезда над момини равни двори.
Не е било ясна звезда, най-ми била малка мома.
Малка мома с девет ризи копринени,
Девет ризи копринени, десетата позлатена.
Наздраве ти, малка моме, здрава бъди и весела, като цвете в градинка! Кажете дружина: Да бъде!
Всички коледари: Да бъде!
Стопанката: Хубава и работна ми е голямата мома. Благословете и нея, че може и да я задомим тази година!
Коледар: Слава и чест на таз лична мома!
Скоро сватбари да ѝ на порти похлопат.
На сватба весела да ѝ потропат.
Бог да я дари със щерки златокоси,
Със синковци среброръки!
Кажете дружина: Да бъде!
Всички коледари: Да бъде!

Стопанката се обръща към голямата дъщеря: Дъще, дарувай коледарския кравай!
Момата донася кравая и го поднася с лек поклон на своя избраник – коледар.
Голямата дъщеря: Сполай ви, млади юнаци!
Да сте живи, да сте здрави!
Дарявам ви с добра дара- с вит превит кравай,
За вас сят- пресят, с момина ръка изписан,
С благи думи орисан, в пещ огнена изпечен
От сърце за вас наречен!

Коледарят вдига високо над глава кравая с две ръце и благославя.
Коледар: Тоз кравай, чиито ръце са го вили и превили,
Нека се чуе и прочуе през девет села, в десето,
Да го калесват – да кръщава, да венчава!
Тоз кравай вит- превит пред Бога печен,
От нас наречен. Които са го ръце месили,
Да са велики и честити! До лакти посребрени,
До пръсти – позлатени!
Кажете дружина: Да бъде!
Всички коледари: Да бъде!
Стопанинът: Да сте живи и здрави, коледари! А на тези малки момчета ще попеете ли?



Всички коледари: Ще попеем! Ще попеем!
Песен: „Ненко, Болярино“
Коледар: Да са ви живи и здрави момчетата стопанино!
Да раснат, да пораснат!
Добри и работни да станат!
Като тебе, добри стопани да бъдат!
Кажете дружина: Да бъде!
Всички коледари: Да бъде!
Стопанката: Момчета, не стойте така! Почерпете коледарите!
Момчетата ги черпят с пуканки и ошаф.
Момчетата: Като пораснем и ние ще станем коледари. Нали, татко?
Стопанинът: Ще станете! Разбира се, че ще станете!
Малкото момиче: Аз пък ще ви даря с коледарски кравайчета!
Минава и на всеки коледар подава кравайче.
Да се множи всичко! Годината да бъде здрава и богата!
Стопанинът: Наздраве, коледари! Да сте живи и здрави! (пие „вино“)
Коледарите: Наздраве, стопанино! (пият „вино“)
Стопанката: Време е да разчупя коледната пита, че парата сребърна в нея е скрита! В чийто дял се случи - той ще да сполучи!
Носи питата.
Коледар: Ех, че вкусно мирише! И как е изписана само! Има и слънце, и небе, а тука виждам и кошара с агънца и грозде!
Стопанката: Аз ви казах, че ми е работна и скопосана момата. Тя изписа тъй хубаво Боговицата.
Подава я на коледаря.
Коледар: Тази пита писана, изписана.
Сята - пресята, вита - превита.
В пещта печена за нас наречена!
Колкото зрънца са у нея вети и превети, сети и пресети,
Толкоз да е здраве в този дом, толкоз да е радост
В тази къща!
Кажете дружина: Да бъде!
Всички коледари: Да бъде!
Стопанинът подава сиренето на водача.
Водачът на дружината: Туй сирене, през колкото цедилчици е прецедено,
Колкото са капчици във ведрото капнали,
На тоз наш брат толкоз агнета по двора да блейнат
И още по-много яренца да врякнат!
Кажете дружина: Да бъде!
Всички коледари: Да бъде!
Коледар: Попълнили се дълбоки доли,
Високи гори, с овчари, с кехаи.
Броили се, делили се, че се паднало
Кому лъжичка, кому паничка,
Кому злато, кому сребро,
На тоз наш брат – половин крина бели дукати,
Крина, крина и половина жълти жълтици!
Кажете дружина: Да бъде!
Всички коледари: Да бъде!
Стопанинът: Добре ни попяхте, добре ви послушахме, скъпи гости- коледари! А сега вземете кърпата кенарена с парата сребърна. Да бъде берекет тази година! А този суджук и тази сланина (подава ги), да има здраве и по животните!
Коледар: С ръце ви на порти потропахме,
Песни на всички изпяхме,
Благи думи редихме!
Вий ни порти отворихте,
С лични дари дарихте,
И ни сладко гостихте!
Всички коледари: Благодарим ви стопани!
Стопанинът: Сполай ви, дружина, че ни споходихте! Сполай ви за благословиите!
Водачът на дружината: Хайде, дружина, да вървим, че и други стопани ни чакат! Както грее напролет зорница, както гука утрин гургулица - тъй весело в тоз дом да бъде - догодина, до амина!
Останете си със здраве!
Кажете дружина: Да бъде!
Всички коледари: Да бъде!
Стопаните: Добър път ви желаем! Носете здраве и радост на всяка къща, на всеки дом!

Песен: „Коледарско хоро“
Коледарите излизат с песен, стаята се затъмнява, звучи тиха музика. Излиза дете.

Музикален фон. Тихо звучи песента „Тиха нощ“
Дете: Цял ден сняг валя, валя, премени земята,
Тихо над гори, поля пада нощ пресвята.
Нощ на Рождество е тя, на любов и слава!
Витлеемската звезда над света изгрява…!

Песен: „Коледни камбани“
Дете: Коледа, пак си дошла с празничност,
С кроткост и благост.
Коледа пак ни събра за дългоочаквана радост!
Коледа, ти ни дари с песни и мъдрости стари,
Още във ранни зори изпрати ни добри коледари.
В тихата, празнична нощ, нека ликува земята!
Дай ни звезден разкош, Коледа, ти - чудна и свята!

Песен: „Над смълчаните полета“

Дете: Трепкайте, свещици запалени,
Бляскайте, звездици сребробели!
Пейте, вий, камбанки зазвънили птички.
Дете: Тази нощ е зимна, мразовита,
Но е тя от всички най-честита.
Затова днес пейте вие всички: Днес е Рождество Христово!

Песен „Нека бъдем добри“

Обреден календар за моми и ергени: Помагало за учителя >>

Обреден календар за моми и ергени: Помагало за ученика >>