Див рожков

Дивият рожков (Cercis siliquastrum) е ниско широколистно дърво с естествен произход от Южна Европа и Западна Азия. В източната част на Средиземноморския регион, видът е разпространен с обсег, простиращ се на изток в Европа към България и Турция. Обширен ареал заема и в Западна Азия, включително и в Иран, Ирак, Израел, Йордания, Ливан и Сирия. Естествената област на разпространение на дървото е много разширена чрез култивация.

В България се среща по Черноморското крайбрежие, в Североизточна България и Източна Стара планина от 0 до 500 метра надморска височина. Като декоративно растение се отглежда в дворове и градини в цялата страна. В Морската градина на Бургас се среща като едно от най-ранно цъфтящите видове дървета. Цъфти през април - май преди да се разлисти, което му придава максимален декоративен ефект. Интересно е, че ярките му розови цветове са събрани в снопчета направо върху миналогодишните клонки, а дори и на по-стари. Цветове може да се появят дори и по стъблото на дървото. Развитието на цветове направо върху стъблото и старите клони се нарича каулифлория. При разлистването си видът образува кълбовидна корона със закръглено - бъбрековидни листа. Подобно на останалите представители на семейство Бобови (Fabaceae), и дивият рожков образува сухи плодове - плоски шушулки, които висят вертикално, групирани по няколко в снопче върху самата кора. Кората на стъблото и на клоните на рожкова е почти черна, силно напукана.
Дивият рожков е известен още с названието дървото на Юда. Произходът на името е спорен. Според много източници това е дървото, на което Юда Искариотски се е обесил след като е предал Христос. Поддръжниците на това твърдение смятат, че висящите от стъблото цветове и шушулки, изобразяват именно този акт. От друга страна названието дървото на Юда може да има географски произход във връзка с широкото разпространение на вида по Юдейските хълмове.

На територията на България дивият рожков е декоративно и медоносно растение. Той е светлолюбиво листопадно дърво, достигащо до около 10 м височина. В по-млада възраст обаче може да се срещне като храст с височина 4-5 м. Обича слънчевите местообитания. Предпочита защитени от вятър места с южно изложение. Страда от късните пролетни слани, но лесно се възстановява. В млада възраст растението е чувствително на студ. При -20°C измръзва частично. Понася ниски температури, но при по-високи образува красива корона.

Автор: Божана Рибарова