Иконата е открита при редовно археологическо проучване през 2017 г. в крепостта Русокастро. По същество, това е плочка от слонова кост с размери: височина 8,05 см.; дължина 2,8 см. и дебелина 0.71 см. Плочката е с двустранна релефна украса. По повърхността й са налице плитки вертикални пукнатини, което означава, че е използвана бивна с диаметър над 8 см., тоест използвана е централната част на бивната. На лицевата част на плочката са оформени две полета. В горното е представено изображение на архангел Гавраил в пълен ръст, а а в долното – св. Василий Велики, епископ Кесарийски. Задната страна на плочката също е разделена на две полета. В горното е изобразен „цъфнал кръст“, а в долното – „голготски кръст“.
Изображенията са изключително майсторски изпълнени, във висок релеф. Архангелът е в полупрофил наляво. Десният крак е изнесен напред и е стъпил на цялото стъпало, а левият е опрян само на пръстите, подчертавайки движението. Облечен е в богато драпиран хитон. С едната ръка държи жезъл със сфери , другата е вдигната в жест за благослов.
Св. Василий е представен допоясно, насреща. Върху рамото му е преметнат омофор с голям кръст. С лявата ръка държи богато украсена книга със закопчалки. Лицето е представено с изключителни подробности-двуделна брада, мустаци, едър нос, дори зеници на очите.
Единствената, отчасти подобна находка в България, е открита в далечната 1901 г. при разкопките на царската цитадела Трапезица във Велико Търново. Тя представлява част от икона от слонова кост, представяща сцената Благовещение. Иконата от Русокастро е много по-добре запазена като цялостен артефакт.
Иконата от Русокастро също насочва, на пръв поглед, към подобна сцена. Ясно е, че тази икона е крило от диптих или триптих. Има обаче сериозна възможност, на базата на подобни запазени находки, това да е дясното крило на триптих. Централното пано следва да е с изображение на св. Богородица, а лявото – с изображения на св. архангел Михаил и може би св. Йоан Златоуст.
Иконата от Русокастро може би е била с метален обков – от злато или сребро, който се е окачвал на шията. Ако това предположение е вярно, то иконата най-вероятно е била собственост на най-висш представител на църковния клир във Византия.
Иконата от Русокастро е изработена към средата на Х в. в Константинопол, в едно от императорските ателиета за подобна продукция. Известно е, че предмети от слонова кост са поръчвани само от императора и най-близкият му кръг от лица. Това е така поради факта, че слоновата кост е била изключително скъпа. Не случайно, когато през XI в. доставките на тази суровина вече спират, започва да се използва алтернативна, но доста по-евтина суровина стеатит.
Най-близки паралели на иконата от Русокастро по размери и изображения днес се съхраняват в Британския музей и в Музеят на изкуствата „Уолтърс“ в гр. Балтимор, САЩ (на снимката).
Иконата от Русокастро е находка от световна величина. Подобни артефакти днес се съхраняват единствено в най-големите музеи в Западния свят и в няколко църковни съкровищници, принадлежащи на католически катедрали в Западна Европа. Там те са донесени от рицари от Четвъртия кръстоносен поход, които, ограбвайки византийската императорска хазна, са дарявали подобни изключително ценни реликви на християнските храмове по родните им места.
Автор: д-р Милен Николов