Как Рождество Христово е показано в православната икона?

„Слава в вишних Богу и на земли мир, в человецех благоволение!“

Иконите на Рождество са пълни със светлина и радост, защото раждането на Иисус е като ново сътворение на света, чрез Него се въплъщава Божието слово.

Рождеството потвърждава двете естества, божествено и човешко, на Христос – роден на земята Младенец, а от друга страна – благочестивата девица заченала чудодейно. В уверение на това иконографията представя изгрялата Витлеемска звезда, ангелският хор, благовещението на овчарите и пр.

При изобразяване на събитието всички български икони следват византийската традиция. Според евангелския разказ благочестивият Йосиф, комуто е поверена като годеница Мария, отива с нея във Витлеем, поради обявеното от кесаря Август преброяване на населението. По пътя Мария усеща, че е настъпило времето да роди и се подслоняват в пещера. Сцената обикновено се разгръща на фона на хълм – в центъра на композицията са св. Богородица с Младенеца в яслата, а зад тях волът и магарето в пещерата. Към Иисус се спуска лъч със звезда в средата (от Витлеемската звезда). Ангели съобщават благата вест на овчарите. Йосиф също е на преден план, често изобразяван седящ и умислен. Не винаги отляво присъстват и тримата източни царе, мъдреци – влъхвите, на които ангел сочи пътя.

Още от времето на византийския император Константин на мястото на пещерата е издигната църква, обдарена от майка му Елена. Яслата се пази като реликва в базиликата „Санта Мария Маджоре“ в Рим. При нейното пренасяне празникът Рождество Христово е установен на 25 декември.
Най-ранното изображение на Рождество Христово в България е в стенописи от базиликата „Св. Георги“ в София, от втората половина на XII век.

Иконата Рождество Христово от колекцията на РИМ-Бургас е част от „празничен ред“ на иконостаса. Тя е с малък размер и следва обичайната иконографска схема. В средата на живописното поле са изписани Младенеца и неговите родители – Дева Мария и св. Йосиф. Зад гърба им са яслите с животните, а над всички е Витлеемската звезда, чиито лъчи падат върху Иисус. В горния пояс архангел Гавраил и други два ангела държат разгънати свитъци, съдържащи думите на Великото славословие, което е част от всяка утренна и вечерна служба в храма – „Слава в вишних Богу и на земли мир, в человецех благоволение!“

Автор: Иванка Делева, завеждащ раздел „История на България XV-XIX век“

Икона: Рождество Христово, XIX век от фонда на РИМ-Бургас
Стенопис: Рождество Христово, XI-XIII век