Бойните действия на 1/24 дружина

Бойните действия на 1/24 дружина



БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА 1/24 ДРУЖИНА ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – 2-РА ФАЗА – 1944-1945 Г.
по спомените на полк. Георги Добринов

По скалистите върхове на Сърбия и Македония, по унгарската пуста и в Австрия завинаги остават стотици бойци от нашия край. Но и много от тях се завръщат, а с тях и спомените им за онези страшни дни. „Паднаха много герои. Днес те стоят на мъртва стража, далеч от своята Родина, за да оспорват пред света, че те паднаха за общата световна кауза – мир да има по света.“ Това е написал в своите спомени за Втората световна война командирът на 1-ва дружина към 24 полк полковник Георги Стефанов Добринов. Подробните му записки и схеми днес се съхраняват във фонда на Регионалния исторически музей - Бургас.

Ето какво си спомня той от мобилизацията и заминаването на фронта:
„ .....Скоро дружината се построи в пълен боен състав пред училищния двор на село. Стече се цялото население, мало и голямо на село Дюлево. Селският мегдан прие тържествен вид. Държаха се патриотически слова....Изкомандва се в походна колона в посока на гр. Бургас. Населението застанало от двете страни на улицата поднасяше на войниците разни сладкиши и вино за сбогом. Войниците викаха непринудено “ура” и заявиха, че ще се върнат победители. Мило и сърдечно изпращане беше. На 4 декември осъмнахме на гарата в гр. Бургас. Нашата дружина беше първи ешелон на полка за заминаване.”

<module="photo" id="1970" maxwidth="700" maxheight="500">
Полк. Добринов е роден на 09.04.1899г. в с.Воден, община Елхово. През 1918г. постъпва юнкер във ВУ и го завършва със звание подпоручик. Офицерската си служба започва през 1924г. във 24 пехотен Черноморски полк.

С емоционален разказ командирът описва в детайли позициите на дружината по време на Дравската операция, атаката при село Драва – Соболч, форсирането на реката и овладяването на с.Св.Дурад и с.Долни Михоляц:
„...Лично поведох дружината напред. Водих ги около 300 крачки. Врагът пускаше много ракети. Дадохме ранени от мини. Върнах се на командното си място. Докладвах за положението на дружината. Отговори ми се да спра, където съм стигнал. Спря се настъплението. Противника продължаваше да пуска ракети до доста късно, личеше, че той иска да заблуждава, уж че ще настъпва, а той се е оттеглял. На 19 март осъмнахме без да имаме враг пред себе си. Най-после, след тринадесет денонощия непрекъснати боеве, заедно с руските войски, които на 8 март ни дойдоха на помощ, отхвърлихме врага отвъд Драва.” На 16 април 1945г. при атаката на с.Вилево полк.Добринов е ранен. В този бой загива редник Никола Янев – героя на 24 пехотен полк награден с четири ордена „За храброст.”
<module="photo" id="1971" maxwidth="485" maxheight="400">

След Дравските сражения българската армия продължава да преследва врага чак до подножието на австрийските Алпи. В края на м.май идва заповедта за завръщане в България. На 7 юни 1945 г. хиляди хора посрещат тържествено бойците от 24 полк в Бургас....“Навлизаме в български предели, навсякъде посрещачи, букети, “ура”. Най-после слизаме в с. Каменово. Народа ни посреща мило. Дружината се настани по квартири в с. Българово. Имаше нареждане да се подготвим добре, че на 7 юни ще влизаме в гр. Бургас. Дойдоха бръснари от гр. Бургас, за да избръснат войниците. Всичко готово, рано сутринта тръгваме от с. Българово, та през с. Житарово в Бургас......До техническото училище сме. Великолепни арки направени с надписи: ”Добре дошли герои”. Хиляди мъже, жени, деца, учаща младеж ни посрещат....хвърлят ни цветя от балконите и от разни страни, народът вика “ура” и войската нескончаемо продължава да вика “ура”. Води ни командирът на дивизията ген. Любенов. Крайната спирка е площада “Кирил и Методий”. Там е устроен митинг...Целият полк е построен на площада парадно. Официално посрещане ни се прави тук... поднесоха подаръци на всички. Да, Черноморци се върнаха с победа, те бяха посрещнати гальовно от своя народ. Те изпълниха дълга си с чест и достойнство...”
<module="photo" id="1972" maxwidth="485" maxheight="400">

Полк. Добринов остава на служба начело на 24 пехотен полк до 1947 г. Умира през 1994 г. уважаван и обичан като командир и гражданин. През 2010 г. в негова памет, на фасадата на родния му дом, бе открита възпоменателна плоча.

Автор: Яна Иванова, уредник в отдел "История" към Регионален исторически музей – Бургас