Обикновен конски кестен

Обикновеният конски кестен е много популярен за културно отглеждане и често се нарича просто „конски кестен“.
Обикновеният конски кестен (Aesculus hippocastanum) достига до 30 м височина и до 2 м в диаметър, като образува гъста топчеста или широко яйцевидна корона. Кората на стъблото е сивокафява, отначало гладка, но по-късно се напуква и се отделя във вид на плочки. Листата, съставени от 5-7 продълговато яйцевидни листчета, достигат до 20 см дължина. Конският кестен цъфти почти едновременно или веднага след разлистването през април-май, в резултат на което дървото добива много красив външен вид. Цветовете са бели с жълто или червено петно в основата, събрани в едри, изправени нагоре гроздовидни съцветия. Плодовете са сферични, покрити с бодли кутийки, които узряват в началото на есента. При разпукването им от всяка кутийка изскача 1, по-рядко 2 едри кафяви лъскави семена - любимите на децата „кестенчета“. Конският кестен расте бързо. Едногодишната фиданка достига 50 см и повече височина и развива дълбок централен корен.
Конският кестен е разпространен само на Балканския полуостров.
Среща се като диворастящ вид у нас само в Преславския Балкан, на 380—500 м надморска височина. Това място е обявено за резерват под името „Дервиша", а дървото - за защитен растителен вид. През последното столетие конският кестен се засажда като декоративно дърво в паркове и градини навсякъде в нашата страна. Днес декоративният ефект на вида е добил популярност както у нас, така и в чужбина.

Конският кестен е светлолюбив, влаголюбив и взискателен към почвените условия. При по-продължителни засушавания, съчетани с високи температури, страда от прегаряне на листата. Видът е чувствителен към фабричните газове и градския дим.
Може би е важно да се отбележи, че представителите на род Конски кестени (Aesculus) се различават от тези на род Кестени (Castanea), включващ същинските (истинските) кестени. Най-известният представител на род Кестен у нас е сладкия (обикновен) кестен (Castanea sativa).

Конският кестен се различава от ядливия сладък кестен (Castanea sativa) значително. По тази причината двата вида (конски и сладък кестени) са включени в различни семейства при систематизирането на растенията. По отношение названията им - името „конски” е използвано в смисъл, че плодовете на този вид не са ядливи за хората, а стават само за „храна на конете“ за разлика от вкусния му двойник – сладкия кестен.
Въпреки че не се използва в кулинарията, конският кестен съвсем не е безполезен за хората. Известно е неговото полезно и важно действие за човека в областта на медицината.


// Божана Рибарова