Хорото Буенец

Буенец е единственото хоро, което се играе от момите през великденските пости. Известно е още като: „Водено“, „Търчано хоро“. То е буйно несключено хоро на песен. Песните на буенешкото хоро са кратки, хороводни лазарски песни, които се изпълняват и в други моменти на обичая.
Водачката му, наричана „буенец“ или „войвода“ криволичи със ситни стъпки, в бързо темпо все в дясно. Играе ту с лице , ту с гръб към посоката на движението.Извива и издърпва рязко играчите, така, че на завоите се получава напрежение до скъсване на веригата. Краят на хорото се крепи от „опашкарката“. Има два вида буенец: крив и прав. Кривият криволичи, а правият се играе в отворен кръг.
<module="photo" id="2046" maxwidth="810" maxheight="800" watermark="/uploads/old/watermark.png">
При Лазаруването в Източна България и Добруджа буенецът е основното хоро, което се изпълнява само от девойки, на които предстои женитба. Привечер към буенеца се присъединяват по двама ергени – единият се хваща в началото, а другият в края и извеждат хорото на мегдана, където се срещат всички буенци да поиграят заедно. След като се разделят продължават празника в домовете на водачките с обща трапеза, с пожелания за здраве и плодородие.

Автор: Красимира Дубарова, Отдел „Етнография“ РИМ Бургас

Използвана литература: Василева,М. „Лазаруване“, Стойнев, А.,, Българска митология“