Обикновен корморан

Наричат го още голяма дяволица, карабатак, карабулак и лорна, а в миналото и баклан, батлан. Принадлежи към сем. Корморанови, като в България се срещат още два вида.

Обикновеният корморан е сравнително голяма птица. Дължината на тялото му достига до 100 см с размах на крилата до 160 см. При възрастните птици няма полов диморфизъм. Цялото им оперение е черно със зелен метален блясък. От страни на главата и шията имат множество бели пера, чийто брой се увеличава през размножителния период. Тогава на слабините им се появява и голямо овално бяло петно. Подбрадието и юздичката им са жълти, а ирисът смарагдово зелен. Краката им са черни. Младите птици са кафяви с белезникави и вариращи по големина петна по корема и гърдите.

Обикновеният корморан е рибоядна птица. Ловува поединично или на малки групи, като се гмурка и може да остане под водата над минута. Често пъти става жертва в рибарниците, тъй като хората смята, че нанася щети и безмилостно го преследват. Когато оперението му се намокри, може да се види как почива и се суши с разперени крила по дървета или стълбове на електропроводите. Лети с бавни и мощни махове на крилата, а ятата му са клиновидни.

Началото на размножителния период е към края на февруари, когато птиците заемат колониите и започват брачните игри. Обикновеният корморан гнезди в самостоятелни или смесени колонии заедно с различни видове чапли и др. Единично разположените гнезда са изключение. Предпочита да строи гнездата си на дъб, хибридна и бяла топола, бяла върба. В началото на май женската снася 3-5 яйца, синкави на цвят с груби варовикови налепи. И двете птици участват в мътенето и отглеждането на малките.

В България се размножават между 1600 и 2800 двойки, като колониите му са най-многочислени по Дунавското крайбрежие. Гнезди още в Източна Стара планина в долините на реките Голяма и Луда Камчия, около гр. Бургас – в ез. Вая, Мандра и ЗМ Пода и в яз.Студен кладенец.

Д-р Светла Далакчиева