В предния материал, посветен на обзавеждането на стара бургаска къща, разгледахме как е мебелиран салона или приемната – най-важната стая във всяка уважаваща себе си къща. Днес продължаваме с другите стаи. Идва ред на трапезарията и както за салона, така и тук ще запазим някои от старите думи, използвани от инж. Георги х. Петров, когато е записвал своите спомени. Мебелировката на стаята се е сътояла от няколко стола, една софа или диван, една маса за ядене, която в дадени случаи е трябвало да може да се разтваря и да става по-голяма, една висяща лампа или малък полилей, огледало, часовник и един бюфет с преградки отвътре за пазене на скъпите съдове. За една уредена трапезария било немислимо да няма хубави цветя в цветочници (цветарници), картини, както и някоя и друга клетка с пойни птици, като канарийки (канарчета) например. Когато в къщата нямало отделна стая за долапите, в които се пазели разните съдове и потреби за трапезарията, нещата за ядене и пиене, то тези долапи се държали в трапезарията. Зимно време трашезарията се отоплявала посредством печка, нарочно напревана с място за пригряване (претопляне) на ястията.
Следващата стая, в която ще надникнем е стаята за занимание. Мебелировката в тази стая била следната – едно канапе, един диван с няколко стола, библиотека, едно или две писалища с принадлежностите им и свещници, една-две етажерки и един часовник. Украшенията били от разни картини с исторически и учебни сюжети, албуми, колекции, статуйки и някои научни рядкости. На пода вместо губери постилали приготвени кожи от животни.
Другата стая, към която отваряме вратата е работната стая, където главните мебили били едно канапе с няколко стола, маса, бюро-шифониер, огледало, една-две картини и часовник.
Разбира се не може в къщата да няма спалня, а мебелировката на една спална стая се състояла от едно или две легла; една маса; по едно комодино (нощно шкафче) при всяко легло; един или два долапа с или без огледало, за пазене на нощните дрехи; едно бюро-шифониер; една-две окачалки със завеси над тях за предпазване на дрехите от прах; един умивалник с потребностите му- с похлупка (капак) отгоре и с долапче за пазене на тоалетните неща. В спалната стая имало още един или два конзола с фолеми огледала и с по два свещника; една софа или широко канапе, придружено от два големи фотьойла за почивка и два-три стола. На стените се окачвали картини или портрети на някой от членовете на семейството и един стенен часовник, който да не бие силно. Ако леглото било до стената на нея се слагал един гравур (ковьор) или губер опнат на самата стена. Пред леглото на пода се постилала някоя хубаво изработена кожа от животно или губерче за стъпване. А животински кожи се постилали и пред канапетата и столовете.
Съдейки по броя на вече разгледаните стаи, тази къща вероятно е била голяма и на някой търговец, защото си имали и спалня за слуга. В тази стая мебелировката била оскъдна, но от най-необходимото – едно легло, два стола, една масичка, ламба и умивалник с потребностите му.
Но в една порядъчна къща всякога имало нужда от една особена стая, в която да се държат долапите за пазене на дрехи, а именно гардероба/ натурена стая (гардеробна). В тази стая се намирала една обикновена и достатъчно голяма маса от изгладени и добре вапсани дъски, която да служи за гладене (ютледисване).
Харесали ви разходката из една бургаска къща? Надяваме се на отговор Да. А представятели си и отвън колко е била красива... вероятно е имала дворче с цветя...
*снимките са илюстративни
Пламена Кирова
гл. уредник отдел „Етнография“