През 1910-1911 г. Община Бургас извършва почистване на минералния извор в Бургаските минерални бани – древните Акве калиде. При работата са разкрити два басейна, в които са намерени около 4 000 монети от бронз и сребро, и огромно количество други находки - пръстени, геми от пръстени, кръстове, гребени, игли за коси от кост, фибули и мн. др. Днес всички тези находки се съхраняват в Националния археологически институт с музей при БАН.
Находките от басейните и днес поразяват със своята представителност. Сред тях се открояват две с изключително значение – два златни пръстена-печати, принадлежали на представители на най-висшите аристократични кръгове на Византия и Българското царство.
Пръстените са изляти от масивно злато с проба 23 карата. Първият е с тежест 28 грама. Плочката на пръстена е кръгла, с врязан надпис. Халката се захваща за нея посредством две изящно изработени лъвски глави. На печата е гравиран негативен надпис на кирилица, който чете: „ПЕТЪР ЕПИКЕРНИЙ И БРАТОВЧЕД ЦАРЕВ”. Пръстенът се датира от началото на ХІV в. Той е бил лично притежание на царския братовчед и епикерний Петър, който вероятно го е хвърлил като дар за своето изцеление в топлия минерален извор.
С титлата епикерний са удостоявани най-близките до царя лица, много често негови роднини. По същество това е личният царски виночерпец, който е бил един от най-доверените аристократи на владетеля.
Вторият пръстен е с тежест 30 грама. Плочката-печат е октогонална и преминава в халката посредством тристранно оформени рамене. Под плочката има запазени 8 гнезда за емайл. Такива има и по външните стени на халката. Пръстенът се датира от ХІІІ - нач. на ХІV в.
На плочката на пръстена е гравиран кръстовиден монограм, който се разчита като „NIKHФOPOC”. Името на притежателя е Никифор. Той очевидно е бил богато частно лице или висш византийски аристократ, който го е хвърлил като оброк в извора в знак на благодарност за излекуването си от минералната вода на Акве калиде.
И двата пръстена са пръстени–печати, тоест с тях притежателите им са подпечатвали своята кореспонденция.
/ Милен Николов