Георги Попаянов

Георги Попстойчев Попаянов (1881-1951)

Георги Попстойчев Попаянов (изписван преди 1945г. Георги попъ Аяновъ) е български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно – одринска революционна организация. В музейното дело той е известен като бащата на етнографията в Бургаския регион.
Роден е на 02.09.1881г. в с. Дерекьой, Лозенградско, днес Турция. Завършва гимназия в Одрин, след което работи като учител в Малко Търново. Г. Попаянов е един от последните секретари на революционния комитет в този град.
След потушаването на Преображенското въстание завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Завръща се в Турция и започва работа като учител в Одринската гимназия.
При етническата чистка през 1913г. в Източна Тракия турците прогонват окончателно българското население от региона и Попаянов се установява в гр. Бургас.
От ранна възраст той се занимава с въпросите на историята, но по-активно след 1923г., когато изцяло се съсредоточава върху историята на Източна Тракия. Обикаля България и издирва тракийски преселници и бежанци.
Георги Попаянов е най-всеобхватния изследовател на Малко Търново и Странджанския край, прецизен събирач на археологически, исторически и етнографски материали. Има над 100 публикации. Най-ценни са книгите му: „Странджа. Етнографски, географски и исторически проучвания” и „Малко Търново и неговата покрайнина” (1939г.)
Умира на 24.02.1951г. в гр.Бургас.