Полски хвощ

Полският хвощ (Equisetum arvense) е представител на споровите растения. Всички сега живеещи хвощове са обединени само в един род – Equisetum, наброяващ едва около 20 вида. Съвременните хвощове са със скромни размери и представляват многогодишни тревисти растения. За разлика от тях в далечното геоложко минало, в периода на своя разцвет много от хвощовете са били истински дървета, издигащи величествено прешленовидно-членестите си стъбла и клони до двадесетина метра височина. Те формирали гори, покриващи обширни територии. По-късно техни фосили са се превърнали във въглища.

Полският хвощ е вид многогодишно растение с подземно разклонено коренище, достигащо до 50 см дълбочина под земята. Коренището се състои от възли и междувъзлия. Страничните клонки на коренищата се видоизменят в заоблени грудки, в които се натрупват хранителни вещества (главно скорбяла); чрез тях става и вегетативно размножаване. Хвощовете се размножават и със спори, намиращи се в спороносни класчета, разположени на върха на пролетните стъбла.

Полският хвощ всяка година развива два вида надземни стъбла – пролетни и летни. Още рано на пролет (от тук и названието им пролетни) израстват отначало съвсем бледи, а по-късно жълтокафеви до тъмнокафеви безхлорофилни стъбла. Те са начленени на възли и междувъзлия, не се разклоняват и носят на върха си спороносно класче – стробил. След узряването на спорите тези стъбла умират. Не след дълго, от същите коренища израстват многобройни зелени и прешленесто разконени стъбла. Въпреки че се появяват още към края на пролетта, тези стъбла се наричат летни. Те не образуват спороносни класчета и затова носят названието вегетативни, или стерилни стъбла. Основната им роля е да фотосинтезират. При полския хвощ фотосинтезата се извършва от хлорилната тъкан на стъблото, а не от редуцираните листа, разположени във възлите на стъблото. Начленяването на надземните стъбла на възли и многоръбести междувъзлия е дало на хвощовете някои интересни народни названия, като например – прешлица или прешлика.
След отскубването на полския хвощ, той израства отново от намиращите се дълбоко под земята ризоми. Ризомите са надебелени стъблени части, които се развиват над или под земята. Те лесно пускат корени и образуват нови растения.

Самото име „хвощ“ произхожда от славянската дума „хвост“, която значи опашка. Подобен е и произхода на научното име на рода — Equisetum. То е съставено от латинските думи „equus“ - кон и „saeta“ - косъм, грива.

В България се срещат 7 вида от семейство Хвощови (Equisetaceae), както и техни хибриди и всички те са с много сходен външен вид. Полският хвощ и повечето от другите видове хвощове у нас са широко разпространени и често срещани. Изключение правят горският и мочурният хвощове, които са по-редки. В България полският хвощ се среща по влажните и сенчести места, покрай реките, в ливадите, мочурищата и край насипите в предпланинските места с надморска височина до 1600 м. Полският хвощ е важно местообитание за водни безгръбначни животни, а някои водолюбиви птици и бозайници го използват за храна. Освен това видът има и важно значение като лечебно растение. Божана Рибарова