Зелен гущер

Зелен гущер



Зеленият гущер Lacerta viridis е най-широко разпространеният у нас вид от семейство Lacertidae. Среща се и в голяма част от Европа, където често може да бъде видян да се припича на скали или поляни. Достига на дължина до 35 см, като опашката може да заема 2/3 от нея. Гърбът му е зелен с множество малки черни петна, които при женските са по-големи. Горната страна на главата е покрита с яркозелени точици. Отстрани на тялото може да има бели петна. Коремът е жълт или жълтозелен. При женските гушата е бяла или бледосиня. През размножителния период при мъжките страните на главата и гушата стават наситено сини. Младите са кафяви с тъмни петънца и две светли ивици.

<module="photo" id="1885" maxwidth="490" maxheight="400">

Зеленият гущер обитава сухи и слънчеви места, поляни с редки храсти и покрайнини на гори, скалисти терени, навлиза и във вътрешността на горските масиви. В България се срещат два подвида. Различават се по части от окраската. Номинантният подвид L.v.viridis обитава цялата страна, с изключение на югоизточните части - Странджа и близките полета. В планините се изкачва до около 1800 м.н.в. При него горната страна на краката и опашката са зелени. В югоизточна България и на места в Централна и Северна, се среща другият подвид L.v.meridionalis, при който горната страна на краката и опашката са сивкави или кафеникави.
<module="photo" id="1881" maxwidth="490" maxheight="400">

През размножителния период мъжкият поддържа голяма индивидуална територия. Яростно я отбранява от други мъжки и допуска само няколко женски. Може да образува и постоянни двойки. Женската снася средно 8 (6-22) обли яйца. Малките се излюпват от втората половина на август и са дълги едва 40 мм.
Основната храна на зеления гущер са насекомите, по-рядко дребните гръбначни животни (гущери, жабчета и др.) или плодовете. Древните учени в продължение на векове са смятали, че зеленият гущер няма език и се храни с роса. Затова е възприеман като символ на мълчанието и мъдростта. В египетската и гръцката митология го отъждествявали с щастливата съдба. Тъй като прекарва месеци в зимен сън римляните го приемали за символ на смъртта и възкресението. В повечето култури гущерът е символ на злото и на дявола, а в запазени антични стенописи древните богове са нарисувани с влечугото в ръка.

Автор: д-р Светла Далакчиева