Гугутка

Гугутката е птица на антропогенния ландшафт и разпространението ѝ е свързано с човека. Като типична зърноядна птица тя се среща около хамбари, животновъдни ферми, селскостопански дворове, мелници, птицеферми и други места, където се разпиляват зърнени храни. Концентрацията ѝ в някои случаи е толкова голяма, че може да причини щети на селското стопанство.

Гнездата си прави най-често по дървета в населените места, парковете и градините, но също така в храсти, живи плетове, на електрически стълбове, по корнизи на постройки, тавани и други части на сградите. Самото гнездо представлява няколко преплетени клонки, като яйцата и мътещата птица се виждат между тях. Първите гнезда и яйца може да се наблюдават рано през годината - през март, а в по-топлите райони и през февруари. До края на годината двойка може да има още 2-3 люпила. Всеки път женската снася по две бели яйца, които се излюпват след около две седмици.

Гугутката е описана за пръв път за науката по екземпляр, колекциониран в Пловдив от експедицията на Имре Фривалдски в далечната 1838 г. Първоначално се е срещала в района на днешна Индия, докато внезапно не започва да завладява териториите на запад-северозапад, достигайки около 18 век до Дунав. През 20 век обаче тя се заселва в останалата част от Европа, като достига Унгария през 1932 г., Германия през 1943 г., Холандия през 1947 г., Дания през 1950 г., Белгия и Норвегия през 1952г., и Великобритания през 1960 г. Гнезди и на Скандинавския полуостров северно от Северната полярна окръжност. Интродуцирана е в САЩ. Случайно достига Бахамите през 70-те години на 20 век и през 1982 г. вече е забелязана във Флорида.
В началото на 21 век числеността на гугутката рязко намалява и тя започва да изчезва от много райони в България. Една от основните причини за това е увеличаването на числеността на врановите птици, които нападат яйцата и малките на гугутката в гнездата. През 1986 г. тя бе извадена от списъка на защитените видове, а от 2000 г. тя е и ловен обект.