Обикновен тис

Обикновеният тис (Taxus baccata), наричан още „отровачка“ или „отровна ела“, е иглолистно дърво от семейство Тисови. Семейство Тисови (Taxaceae) включва иглолистни растения. Те са сравнително бавно растящи и могат да живеят много дълго, като достигат височина от 1 до 40 м и диаметър на стъблото до 4 м. Тисовете имат червеникава кора, копиевидни плоски тъмнозелени листа, дълги 1 – 4 см и широки 2 – 3 мм. Листата са подредени спирално по клонките, но основата им е усукана, така че образуват две плоски редици от двете им страни.

Латинското име на вида е Taxus baccata. Названието taxus произлиза от латинската дума toxic (отровен), а "baccata" означава "ягодов", "носещ червени ягоди" поради ярките малиновочервени арилуси, обхващащи семето. Българското име тис, което е същото и в другите славянски езици, има произход също от латинската дума taxus.

Обикновеният тис е иглолистно, бавно растящо, вечнозелено, двудомно дърво, достигащо 12 - 20 метра височина, с един или няколко ствола. Короната е плътна, яйцевидна или по-широка. По-рядко, особено след вегетативно размножаване, растението може да се развие като голям храст. Кората на ствола е червеникавосива, гладка или напукана на плочки. Върху младите клонки кората е гладка и остава дълго време зелена, едва след 3 до 5 години губи зеления си цвят. Листата (игличките) са разположени гребеновидно в два реда в хоризонтална равнина, низбягващи по клонката. Те са плоски, линейни, дълги от 1,5 до 3 см и 2 мм широки, с дълго заострено връхче. Отгоре са тъмно зелени, лъскави, а отдолу са светло зелени до жълто-зелени, с подвити ръбове, без смолисти канали.
Тъй като тисът е двудомно растение, се различават мъжки и женски дървета. На мъжките дървета рано напролет се образуват мъжките шишарки, които са съставени от няколко прашници, разположени в пазвата на малки люспи. Мъжките шишарки са много на брой и са разположени на групи върху долната страна на миналогодишните клонки. Женските екземпляри формират по младите клонки многобройни единични семепъпки, които са зелени и незабележими. Но наесен зрелите семената отдалеч се виждат по клонките, благодарение на месестата им обвивка (арилус). Арилусът издава присъствието им с яркомалиновочервения си цвят. Самите семена са много твърди, кафяви или черно-кафяви и са обвити от арилуса само отчасти – погледнато отгоре семето се вижда. Тисът е силно отровен, тъй като съдържа алкалоида таксин и гликозида таксикатин в цялото растение, включително и в семената. Не е отровен само арилусът. Тази сочна обвивка е сладка и служи за храна на птиците. Обикновеният тис цъфти (март) април-май.

Тисът расте по сенчести, влажни места, покрай потоци, върху кафяви горски почви, в състава на широколистни и смесени иглолистно-широколистни гори, единично или на групи.
Част от популациите му влизат в редица защитени територии (националните паркове „Централен Балкан“, „Рила“ и „Пирин“, природните паркове „Врачански Балкан“, „Странджа“, „Витоша“, резерватите „Врачански карст“, „Риломанастирската гора“, „Али ботуш“, „Тисовица“, защитена местност „Марина река“ в Странджа и др.). Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

В Червената книга на България - том 1, тисът е категоризиран като застрашен (при три налични категории - рядък, застрашен и изчезнал). В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "застрашен" (Endangered).
Тисът е защитен вид от Закона за биологичното разнообразие - включен в приложение № 3 на закона. Тази защита се отнася само за естествените находище на вида, но не и за растенията, използвани като декоративна растителност.

Известни са множество декоративни разновидности (култивари) на тиса, които се използват в озеленяването. Като декоративно растение можем да срещнем тиса и в Морската градина на Бургас.

Автор: Божана Рибарова