Орлова папрат

Орловата папрат (Pteridium aquilinum) е многогодишно тревисто растение, отнасящо се към отдел Папратови. Папратовите са едни от най-древните представители на висшите кормусни растения, при които за пръв път в растителния свят се обособява корен. Подземното стъбло на орловата папрат е видоизменено в коренище. При напречен разрез там, където то е по-дебело се вижда тъмно петно, наподобяващо силуета на двуглав орел – оттук и названието на растението – орлова папрат. Коренището достига няколко метра дължина и е силно разклонено, като от всяка негова клонка напролет израства само по един лист. Листата на орловата папрат стигат на височина най-често от 0,5 до 1,5 м, но понякога и до два-три метра. Листните дръжки са дълги колкото петурите или по-дълги. Двойно до тройно перестите петури на всеки отделен лист на растението, чиито главни дялове са също с дръжки, създават илюзия за троен лист.

По долната страна на листата на орловата папрат се разполагат спорангиите, събрани в групи. Те са защитени от подвитите ръбове на листните делчета. Този белег е толкова характерен за орловата папрат, че само той е достатъчен за определянето на вида и различаването му от всички останали папрати, срещащи се в България. След узряването на спорангиите, спорите в тях се разпръскват от вятъра и прорастват, като се образуват прорастък и зародиш. След образуването на коренче, стъбълце и първи лист зародишът започва самостоятелен живот и се формира възрастното растение. Орловата папрат се размножава освен със спори и вегетативно чрез разделяне на коренището. Отрязъци от коренището над 5 см се вкореняват успешно.

Всички части на растението са отровни. Отравяне настъпва, когато части от растението (особено коренището) се използват за храна. В Средна Европа са описани и отравяния при домашни животни, ако съдържанието на растението в сеното е над 20%.

Орловата папрат може да има много различни приложения. В народната медицина се използуват коренището и листата, които се събират през лятото. Корените са богати на скорбяла и от тях може да се произведе лепило, бира или грубо брашно за фураж. Съдържат също пенливи вещества, поради които може да се използва за пране и миене вместо сапун.

Орловата папрат е светлолюбив вид и е разпространен почти по цялото земно кълбо. Расте из умерено влажни тревисти и храсталачни места в покрайнините на горите и в разредените гори, горските поляни, стръмните скатове до 1800 м надм. в. Често формира мощни тревни съобщества самостоятелно или по-рядко с обикновена поветица и други видове в габърово-горуновия, буковия и отчасти и в иглолистния пояс на мястото на унищожени гори. Предпочита песъкливи почви на силикатна основа.

Видът се среща разпръснато при подходящи условия във всички райони на страната, но основните запаси са в планинските райони, и то главно в буковия и иглолистния пояс на Стара планина, Средна гора, Пирин, Родопите, Витоша, където се образуват чисти съобщества.

Божана Рибарова