Халцедон
<module="photo" id="576" maxwidth="280" maxheight="400">
Минералогията описва
халцедона като скритокристална и финовлакнеста разновидност на кварца. Получава названието си от древния град Халкедон, който се намира в днешна Турция, на брега на Мраморно море. Използването му датира още от Каменната ера. Твърдостта му е голяма (6,5 – 7 по Мос).
При него се описват следните цветови разновидности: обикновен халцедон (сивобял до сив), хризопраз (зелен), сардер (жълтокафяв до кафяв), карнеол (червен до оранжевочервен) и др.
Среща се на много места в България, като най-хубави образци се намират около Кърджали. Запълва шупли и пукнатини във вулканските скали или се отлага по органични останки в карбонатните скали.
Редица древни култури вярвали, че халцедонът предпазва мореплавателите, отблъсква злите духове, лекува депресията и тъгата.
Хората го използвали и за лечебни цели при треска и за отстраняване на камъни от жлъчката. Вярвали са, че пази от „лоши очи”, които според древните хора са главната причина за болести.
При съдебни дела помага за благоприятния им завършек. Халцедонът може да отблъсне всякакви външни негативни вибрации и да поеме само положителните. Привлича късмета, дава яснота на мисълта и разсейва илюзиите.
Петя Йорданова