Кавказка иглика

Кавказката иглика (Primula acaulis subsp. rubra) със своите едри розововиолетови цветове е лесно забележима рано напролет по все още кафенеещата се постилка от сухи дъбови листа. Около средата на март по Южното Черноморие, а в по-топлите части на Странджа - в края на февруари, се появяват виолетовите цветове и бледозеленикавите листа на кавказката иглика. Растенията бързат да се възползват от първите пролетни лъчи, защото по–късно, когато гората се разлисти в пълната си прелест, слънчевите лъчи, достигащи до по-ниските горски етажи стават твърде оскъдни.

Кавказката иглика е многогодишно тревисто растение без стъбло, оттам и другото й название - безстъблена иглика. Едрите около 2-3 см розови, до червени или бледолилави цветове се разполагат върху здрави цветоносни стръкове, които излизат от центъра на листната розетка. Цветните дръжки са покрити с жлезисти власинки. Листата са лопатовидни, постепенно стеснени в дръжка.

Кавказката иглика е рядък вид, но в Странджа планина се радва на широко разпространение. Причината са екологичните условия, които планината предлага - сравнително мека зима, висока въздушна влажност и богата на хумус почва. Те наподобяват условията за живот в Крим и Кавказ, където се намират „братята” и „сестрите” на кавказката иглика.

У нас този терциерен реликт се опазва в резерватите „Силкосия” и „Лопушна” в Странджа планина и в резервата „Балтата” по устието на река Батова в Североизточна България. Отрицателно въздействие за разпространението на кавказката иглика оказват изсичането на горите, събирането на букети, неконтролираната паша, утъпкването от туристи.

Божана Рибарова