Бургас преди 187 години

През 19 в. Русия водила няколко войни с Османската империя, които имали огромно значение за българите и Бургаския край. Военната операция от 1828 – 1829 г., планирана в интерес на имперските интереси на Русия към Проливите и Северното Причерноморие, протекла почти изцяло на българска територия. Нашият град пък, се оказал в центъра на събитията, благодарение на своето местоположение и удобния си залив, макар вниманието към него да имало печални последствия...

След преодоляването на Стара планина, завземайки Несебър, на 12 юли 1829 г., Санкт Петербургски и Харковски полкове от Първа бригада на Четвърта уланска дивизия от руската армия под командването на генерал Набел се отправили към Бургас. Турският гарнизон в града получил заповед да пресрещне неприятеля извън селището. Войниците заедно с две оръдия заели изгодна за отбрана поцизия. Руските улани обаче стремително атакували и успели бързо да изтласкат турските войници. Двете военни формирования влезли едновременно в града, но турците избягали от противоположния край на града и се пръснали в равнината на юг.

Успешната операция осигурила на руснаците пленени оръдия, огромно количество припаси и връзка с флота им. Последвало овладяване на всички крепости и пристанища около Бургаския залив. Самият Бургас бил превърнат в основна база за продоволствие и боеприпаси и Главна квартира на главнокомандващия фелдмаршал Дибич. Никъде другаде той не се установил толкова за дълго. За комендант на града бил назначен полковник Атаев. Руските транспортни кораби започнали да стоварват тук необходимите количества сухари и други боеприпаси, а войниците получили задача да възстановят укрепленията откъм сушата за настаняване на още войници, които скоро препълнили града.

За жалост обаче, успешният за Русия, но безрезултатен за българските въжделения за освобождение изход от войната се отразил катастрофално на Бургас и региона. Страхът от последствия от страна на османското правителство, стремежът към свобода - лична и религиозна, предизвикал изселването на повече от 150 000 души християнско население от Югоизточна България в Бесарабия и довел до демографски срив. Бургас опустял, почти всички българи от града, повечето семейни, никога не се върнали по родните си места. Картината се променила едва след края на Кримската война, 1856 г., когато привлечени от перспективите на пристанищния град, много българи от вътрешността на страната дошли в Бургас. Тяхната амбиция, възможности и нараснало самочувствие променили малкото провинциално градче и го превърнали в динамичен европейски град.
От това време са останали интересни, макар и познати, впечатления за Бургас на един участник в тези събития - Джеймс Александър, английски военен, получил разрешение от руската флота да посети местата на полесражение. „Бургас е открит град с малко укрепление на едно възвишение на юг от него. На мястото, където слязохме (скелята, играеща роля на пристанище) имаше хубава джамия с покрив от керемиди като обикновените къщи и с високо бяло минаре. Тук бе разположен главният склад за провизии, който снабдяваше армията южно от Балкана... Водата в кладенците на Бургас бе извънредно лоша и това в съчетание със застоялите солени езера в околността скоро стана причина за голяма епидемия сред руснаците. През есента малко места са така нездравословни като Бургас...Въпреки това разположението му е удобно за търговия, заливът е сигурен и дава добра възможност за големи съдове да хвърлят котва близо до града и оттам постоянно се изнасяха големи количества зърно и вино...”