Хубави! Като гвардейки!

По време на Втората световна война в редиците на българската армия се включват 4218 жени-доброволки. Голяма част от тях са сестри в лечебниците, санитарки, кореспонденти или помощници в щаба. Но други се влкючват пряко в сраженията на фронта. Много от тях достигат до австрийските Алпи, където ги достига новината за края на войната.

В Гвардейската рота към бургаския 24 пехотен полк се записват 27 доброволки. Сред тях са Анастасия Георгиева, Генка Зидарова, Стоянка Йовева, Сийка Герасимова, Желязка Филчева и др. Осем от тях не се завръщат. Останалите ни завещаха своите спомени с книги, в разговори и срещи, за ужаса, за любовта и за живота след войната.



„Хубави! Като гвардейки!”

Те бяха повече от 170 във войнишкия строй. Сред четирите хиляди българки в шинели. Свободата ги премени в униформа. В казармата им зачислиха бойно оръжие. Тия момичета и жени бяха ядрото на женските взводове. Всичко можеха тия гвардейки! Да са най-дисциплинираните и най-добрите бойци. Те пееха най-хубаво, разучавахме техните песни. Те тръгваха към най-трудното. Водеха след себе си останалите. Умираха в битка с врага. Гонеха немско-фашистките орди през Югославия, Унгария...до подножието на австрийските Алпи. Посмъртно наградени с ордени, медали и звания; белокоси гвардейки, майки на офицери, учени, политически дейци, инженери, лекари...Хубави българки! Не само младостта ги красеше. Онова вътрешно горене с идеалите ги правеше мъдри не за възрастта си, храбри, като българските войници, хубави като момите, възпяти в народните песни и стихове. Сякаш за тях са посветени и думите на А.Толстой в „Русский характер”-...кажется прост человек, а придет суровая беда. И поднимется в нем великая сила – человеческая красота!”

Тази човешка красота може да се приеме и физически, полкът разхубавяваше, когато в него маршируваха и гвардейките-доброволки. А фронтоваците казваха „Хубави! Като гвардейки! Като моми – бойци!”

Яна Иванова – уредник „Най-нова история”

По книгата на Генка Зидарова „И след войната...”