Синьо ромолниче

Синьото ромолниче (Calopteryx virgo) е вид водно конче от семейство Calopterygidae. Има подвижна глава, големи фасетни очи, два чифта крила, набраздени с жилки и издължено тяло. При вида се наблюдава полов диморфизъм - двата пола се различават по външен вид. Мъжките екземпляри имат тъмносиньо тяло с метален блясък, крилата са почти изцяло тъмнокафяви със син блясък. Женските индивиди са със зеленокафяво тяло с матов блясък, а крилата им са почти изцяло кафяво опушени, полупрозрачни.

Възрастните индивиди от вида обикновено се придържат по надводната част на растенията в осветени участъци. Понякога могат да се наблюдават струпвания от десетки екземпляри. В периода на полово съзряване възрастното насекомо (имагото) може да се отдалечи и до 600-700 м от водоемите. Представители на вида са откривани в близост до горски участъци или дървесни пояси. Синьото ромолниче се храни с летящи насекоми, които улавя по време на полет.

Жизненият цикъл на синьото ромолниче протича с непълно превръщане (непълна метаморфоза). Женските от вида най-често снасят яйцата си върху подводната част на стъблата на крайбрежните обраствания от представители на семейство Cyperacaea (Острицови) или върху листата на водни лютичета. От яйцето се излюпва ларва с големи очи и плътно издължено тяло. Тя живее по дъното на водния басейн или между водната растителност. Подобно на възрастните насекоми и ларвите са хищни. Те се хранят с почти всичко, което се движи. След като е достигнала определена зрялост нимфата (ларва в по-късен етап на развитие) на водното конче излиза от водата, обикновено сутрин рано. Промяната на стадия се нарича излюпване. След като напусне водата, ларвата изчаква да изсъхне. След няколко часа кожата ѝ на гърба се разпуква и първо от нея се показва главата, след това тялото и краката. След това насекомото си почива известно време. След още няколко часа крилата са изсъхнали и възрастното водно конче е готово да отлети.

Видът е разпространен в Европа, включително в България, Среща се в цялата страна, главно около малки бързотечащи реки в гористи местности. Обитава по-горните течения на реките при надморска височина над 400-500 м. Тази тенденция е нарушена в крайните югоизточни райони на страната. В нископланинските райони на Странджа и Източни Родопи видът е срещан и в места с надморска височина между 0 и 400 метра. Друга особеност по отношение разпространението на синьото ромолниче е, че най-ранните (26.04.1994) и най-късните (04.09.1997) съобщения за среща с вида са от Южна България. Вероятно регионалните проучвания от тази част на страната ще докажат вида като пролетно-летен, докато в останалите региони на страната видът е типично летен.

Божана Рибарова